Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Снегът взе първа жертва в България, военни спешно влизат в…
  • Новини

Извънредно! Снегът взе първа жертва в България, военни спешно влизат в…

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2023
sdfgksdkfmkfdkhkfkhr.png

Мъж е загинал в Старозагорско заради студа. По първоначална информация той е бездомен и е издъхнал в гр. Казанлък, информира Нова тв.

Община Силистра обяви бедствено положение. Решението за това е взето след заседание на Общинския кризисен щаб, председателствано от кмета Александър Сабанов.

 

Понеделник е обявен за неучебен за всички училища в общината. Детските градини и ясли ще работят нормално. В общините Дулово, Тутракан и Кайнарджа училищата ще останат затворени утре.

Във всички общини има населени места без ток и вода.

По данни oт станциите към Метеорологичната обсерватория в Силистра, падналите валежи за изминалите 24 часа от дъжд и сняг в областта са с количества от 40 до 60 литра на квадратен метър. Снежната покривка сутринта е с височина от 10 до 40 см, а най-висока е в общините Алфатар и Главиница, а най-ниска – в община Силистра.

Във Велико Търново беше свикан кризисен щаб заради обилните снеговалежи. Към момента не се налага обявяване на бедствено положение в някоя от общините, обясни  областният управител Ивайло Здравков.

Наложила се е намесата на военни, които са подпомогнали кризисния щаб по изваждането на няколко затънали автомобила на пътя в посока Варна, около село Железарци.

Продължава активната работа по Прохода на Републиката. Проблем създават тежкотоварните автомобили, които се придвижват с неподходящи за зимни условия гуми, поясни областният управител на Велико Търново.

Здравков обяви, че по последна информация на територията на община Велико Търново 18 населени места са без ток. „Няма място, където да не се работи. Не смятаме, че ще се стигне до 24-часова липса на електричество”, увери той.

В девет от общините на територията на област Шумен се обявява бедствено положение. Това реши на свое заседание Областният щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия под ръководството на областния управител проф. Добромир Добрев, съобщиха от областната администрация.

Съгласно заповедта на областния управител в бедствено положение са общините Каолиново, Нови пазар, Каспичан, Никола Козлево, Венец, Хитрино, Смядово, Велики Преслав и Върбица през следващите 24 часа, считано от 10:00 часа днес. На заседанието присъства и кметът на община Шумен проф. Христо Христов.

За община Шумен решението относно обявяване на бедствено положение ще бъде взето по-късно днес след анализ на ситуацията.

Нарушаване на електроснабдяването има във всичките десет общини поради аварии в електропреносната мрежа. Все още екипите на „Електроразпределение Север“ не са достигнали на място и не са установени мащабите на пораженията по мрежата.

По първоначална информация без електрозахранване са голяма част от общините Каолиново, Никола Козлево, Нови пазар, Върбица, част от селата от община Шумен без град Шумен. Вследствие на това има проблеми и с водоподаването. Много са населените места без вода, екипите на дружеството все още не могат да оценят състоянието на съоръженията.

В момента град Шумен е без вода поради проблем с подстанция 1300.

Екипите на „Електроразпределение Север“ и на „Водоснабдяване и канализация“ – Шумен започват работа за максимално бързо възстановяване на щетите, посочват от областната управа.

По отношение на пътищата сериозен проблем създават голямото количество паднали дървета и клони по основните пътни направления, което е пречка за тяхното бързо разчистване и пускане за движение. Съвместно с екипите на държавните горски и ловни стопанства на Североизточното държавно предприятие се създава организация и започва бързото премахване и отстраняване на дърветата от пътя.

На този етап затворени за движение са пътищата Шумен-Силистра, Шумен-Разград, въведено е временно ограничение на движението по Ришкия проход за тежкотоварни автомобили с маса над 12 тона. Ограничено е движението на тежкотоварни автомобили с маса над 12 тона по автомагистрала „Хемус“ в посока към Варна.

Ограничено е движението по третокласната пътна мрежа в област Шумен за всички моторни превозни средства.

В бедстващите общини в понеделник, 27 ноември, няма да има учебен процес, допълват от областната администрация в Шумен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добри новини за хиляди българи, нова добавка
Next: Такова нещо насред зима никога не е ставало, хората са в шок – СНИМКА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно от президентът Илияна Йотова!
  • От последните минути! Дни преди изборите откриха мъртъв в гаража му кандидат за кмет
  • България става крепост! И пиле няма да прехвръкне 😲Йотова обяви извънредни мерки
  • Скандалната проф. Мариела Генева давала по 6000-7000 евро на медиците в схемата с точенето на касата
  • Надежда Нейнски: Това вече е…
  • До момента, в който преживях клинична смърт, не приемах насериозно всички приказки за задгробен живот
  • Знаете ли, че последната цифра от годината ви на раждане може да разкрие много за вашата душа, съдба и житейски път?
  • Кукувицата е прочута с това, че не строи собствено гнездо, а снася яйцата си в чужди. Но има ли специално название за мъжкия на кукувицата?
  • Йотова бие тревога! Огромна заплаха за
  • Три години бях любовница на женен мъж и си мислех, че съм специална. После видях съпругата му… и всичко ми стана ясно.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.