Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Издирван от 16 г. мафиотски бос арестуван, докато работи в пицария
  • Новини

Издирван от 16 г. мафиотски бос арестуван, докато работи в пицария

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
bsodasdkasdas.png

Осъденият в Италия голям мафиотски бос Едгаро Грего бе арестуван след 16 години издирване. Той бе изчезнал от делото срещу него през 2006 г. за убийство на двама братя и покушение срещу друг човек през 1991 г.

Греко, италиански мафиот от „Ндрангета“, е осъден задочно на доживотен затвор. Той е бил арестуван в Сент Етиен (Фр) в югоизточна Франция, близо до Лион. Там 63-годишният престъпник се представял за Пауло Димитрио (истинското име на престъпник от провинция Пулия) и от три години се подвизавал като шеф готвач в местна пицария. Иначе живеел в Сент Етиен от 2014-а, като работел и в други ресторанти.

През 2021 г. мафиотът явно е бил толкова уверен в сигурността на псевдонима си, че се появил с него в статия в местен вестник, където се хвалел с „регионалните и местни рецепти“ на своя ресторант Caffe Rossini Ristorante – равиоли, ризото и талиателе. На снимката във вестника той е с тъмни очила и посивяла брада, а в текста е описан като италианец по произход, но по душа истински гражданин на Сент Етиен.

Залавянето на Греко е вторият арест на високопоставен мафиот в рамките на две седмици. В средата на януари, по време на посещение в клиника в Сицилия бе заловен Матео Месина Денаро, който бе издирван от 30 години.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

По времето, когато Денаро е бил „капо ди тути капи“ на сицилианската „Коза Ностра“, Греко е важен елемент в калабрийската „Ндрангета“, която сега е най-мощната мафия в Италия. Пипалата ѝ се простират в Европа, Южна Америка и дори в Австралия, като е замесена предимно в наркотърговия.

Греко бе издирван за жестоко убийство на двама братя по време на война между две групировки през 90-те години. Според свидетелски показания Стефано и Джузепе Бартоломео са били пребити до смърт в рибен магазин в Козенца през януари 1991-ва. Телата им обаче и до днес не са намерени.

В продължение на много години главният прокурор за борба с мафията в Италия Никола Гратери полагаше огромни усилия да открие Греко. От 2019-а следователите му са следели мрежата от поддръжници на мафиота и така са стигнали до Сент Етиен. В операцията е бил задействан и Интерпол.

Залавянето на Греко идва само седмица, след като италианската полиция заяви, че е подкопала дейността на „Ндрангета“ и е конфискувала нейни активи за над 250 млн. евро. Прокуратурата обяви, че 56 души, повечето от които вече са в затвора, са били привлечени като обвиняеми за ред престъпление, включително сговор с мафията, изнудване, отвличания, подкупи и притежание на оръжие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Булка, работеща със специални деца, получила невероятна изненада
Next: Февруари ще бъде ЗЛАТЕН месец за ТРИ знака на зодиака – разкритията на Павел Глоба!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.