Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Излезе тайният списък със заплатите в българския ъндърграунд
  • Новини

Излезе тайният списък със заплатите в българския ъндърграунд

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
dgfhfghfdghfgh.png

Българският подземен свят си има своите правила. Същото важи за всяка една организирана престъпност, било то в Русия, САЩ, Италия или Китай.

Вижте любопитна информация, за това как се плаща в родния ъндърграунд. Кой колко получава според йерархията в определената група, пише столичен вестник. Става въпрос за условни възнаграждения, които все пак варират в определени граници. Като цяло обаче йерархичността се спазва и парите не могат да скачат в толкова високи и отклоняващи се параметри.

Като цяло това е печеливша дейност, но прогнозата все пак е да се свърши в килиите на някой затвор. Но, това явно не е проблем на участниците във въпросния бизнес, които в България са над 50 хиляди души. Толкова се смята, че са хората, които се занимават с определени форми на престъпност у нас. Думата „заплата“, за която говорим, също е условна и по-скоро става въпрос за определени суми, които се отчисляват за хората на определеното ниво в схемата на йерархия.

Вижте възнагражденията::

– шофьор на престъпен бос от висока категория – 4000 лева на месец плюс храна и дневни разходи

– шофьор на шеф от ниска категория – 2000-2500 лева на месец плюс храна и режийни

– охрана – от 2 хиляди до 6 хиляди лева, в зависимост от нивото на обекта. Преди години гардовете на Младен Михалев – Маджо са получавали по 3 хиляди лева плюс всички дневни разходи. Същите са били тарифите на охранителите на Георги Илиев и Илия Павлов (вече покойници). Сега сумите са двойно по-високи.

– квартален дилър – седмично получава около 1000 лева, но може да стигне и до по-високи нива. Зависи как е разработил мрежата си. Част от печалбата се отчита на хората нагоре по стълбицата.

– районен дилър – той е по-високо ниво от кварталния. Получава приблизително тройно повече от него

– организатор на наркомрежа – приблизително 20-25 хиляди лева на месец. Той се намира непосредствено под нивото на големия местен шеф. Заради това и има високи доходи.

– наркобос на местно градско ниво – от 50 хиляди до 200 хиляди лева на месец, в зависимост от населеното място

– наркобос на цяла област – примерно Югоизточна България. Тук нивата вече са различни. Парите се начисляват по други формули и могат да достигнат до 300-400 хиляди лева на месец

– контрабандист на наркотици – нивата също са различни. Големият организатор на пратката получава процента от нея. Колкото по-голяма е тя, толкова повече получава той. Може да стигне до 5 милиона евро на пратка. Надолу по йерархията участниците получават от 50 хиляди до 5 хиляди на реализирана пратка, в зависимост от поста си.

– наемен убиец – от 5 хиляди до 200 хиляди евро. Зависи от целта на убийството.

– извършител на дребни мокри поръчки – от 200 лева до 1000 лева. Най-много пари получават покровителите на престъпниците. Един съдия взема до 50 хиляди лева, за да потули определено дело. В някои случаи сумата стига и до 100 хиляди лева. Политиците, които покровителстват престъпните групи, пък вземат най-големия пай. При тях става въпрос за десетки милиони евро на година. Така се пълнят и партийните каси.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До няколко дни хиляди българи ще получат по 780 лева, Асен Василев ги разпредели
Next: Цял живот се трепах и лишавах, а сега се оказа, че съм излишна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.