Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Излезе тайният списък със заплатите в българския ъндърграунд
  • Новини

Излезе тайният списък със заплатите в българския ъндърграунд

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
dgfhfghfdghfgh.png

Българският подземен свят си има своите правила. Същото важи за всяка една организирана престъпност, било то в Русия, САЩ, Италия или Китай.

Вижте любопитна информация, за това как се плаща в родния ъндърграунд. Кой колко получава според йерархията в определената група, пише столичен вестник. Става въпрос за условни възнаграждения, които все пак варират в определени граници. Като цяло обаче йерархичността се спазва и парите не могат да скачат в толкова високи и отклоняващи се параметри.

Като цяло това е печеливша дейност, но прогнозата все пак е да се свърши в килиите на някой затвор. Но, това явно не е проблем на участниците във въпросния бизнес, които в България са над 50 хиляди души. Толкова се смята, че са хората, които се занимават с определени форми на престъпност у нас. Думата „заплата“, за която говорим, също е условна и по-скоро става въпрос за определени суми, които се отчисляват за хората на определеното ниво в схемата на йерархия.

Вижте възнагражденията::

– шофьор на престъпен бос от висока категория – 4000 лева на месец плюс храна и дневни разходи

– шофьор на шеф от ниска категория – 2000-2500 лева на месец плюс храна и режийни

– охрана – от 2 хиляди до 6 хиляди лева, в зависимост от нивото на обекта. Преди години гардовете на Младен Михалев – Маджо са получавали по 3 хиляди лева плюс всички дневни разходи. Същите са били тарифите на охранителите на Георги Илиев и Илия Павлов (вече покойници). Сега сумите са двойно по-високи.

– квартален дилър – седмично получава около 1000 лева, но може да стигне и до по-високи нива. Зависи как е разработил мрежата си. Част от печалбата се отчита на хората нагоре по стълбицата.

– районен дилър – той е по-високо ниво от кварталния. Получава приблизително тройно повече от него

– организатор на наркомрежа – приблизително 20-25 хиляди лева на месец. Той се намира непосредствено под нивото на големия местен шеф. Заради това и има високи доходи.

– наркобос на местно градско ниво – от 50 хиляди до 200 хиляди лева на месец, в зависимост от населеното място

– наркобос на цяла област – примерно Югоизточна България. Тук нивата вече са различни. Парите се начисляват по други формули и могат да достигнат до 300-400 хиляди лева на месец

– контрабандист на наркотици – нивата също са различни. Големият организатор на пратката получава процента от нея. Колкото по-голяма е тя, толкова повече получава той. Може да стигне до 5 милиона евро на пратка. Надолу по йерархията участниците получават от 50 хиляди до 5 хиляди на реализирана пратка, в зависимост от поста си.

– наемен убиец – от 5 хиляди до 200 хиляди евро. Зависи от целта на убийството.

– извършител на дребни мокри поръчки – от 200 лева до 1000 лева. Най-много пари получават покровителите на престъпниците. Един съдия взема до 50 хиляди лева, за да потули определено дело. В някои случаи сумата стига и до 100 хиляди лева. Политиците, които покровителстват престъпните групи, пък вземат най-големия пай. При тях става въпрос за десетки милиони евро на година. Така се пълнят и партийните каси.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До няколко дни хиляди българи ще получат по 780 лева, Асен Василев ги разпредели
Next: Цял живот се трепах и лишавах, а сега се оказа, че съм излишна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.