Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Измамен, че е опериран от рак, осъди болница за много пари
  • Новини

Измамен, че е опериран от рак, осъди болница за много пари

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
svetmatmaina.jpg

Пациент с карцином на простата, осъди болницата за 25 000 лв. обезщетение, след като се оказва, че на практика е излъган, че туморът му е отстранен.

Болница „Св. Мина“ е осъдена да плати обезщетението за претърпени болки и страдания, причинени от противоправното поведение на лекарите – извършване на операция при нарушаване на медицинските стандарти и предоставяне на невярна информация за проведеното лечение. Тъй като пациентът не получава качествено лечение на раковото си заболяване навреме, то прогресира и се стига до тежко лъчелечение.

За случая разказа адвокатът по медицинско право Мария Шаркова, която представлява пострадалия по гражданското дело в съда. Искът на клиента ѝ е за 50 000 лв., но съдия Атанаска Букорещлиева от Окръжния съд в Пловдив оценява страданията му на 25 000 лв., „доколкото не се доказват трайни увреждания на общото състояние на ищеца или сериозни промени в психическото му здраве“. Нейното решение не е обжалвано и вече е в сила. Болницата дължи обезщетението за лекарската грешка с лихвите от април 2019 г., когато е извършена операцията, до момента на плащането.

Историята на Я. Х. накратко е следната: Той постъпва в болницата, за да бъде опериран от рак на простатата. Лечебното заведение обаче няма право да извършва операции на простата, защото не разполага с екипа, изискван от медицинския стандарт. Вместо да уведомят пациента, лекарите пристъпват към операцията като отчитат към здравната каса, че са оперирали чревна непроходимост.

Това и вписват в медицинските документи, като уж покрай това са извадили и простатата на пациента. Човекът е уведомен, че простатата е премахната и заедно с нея открития карцином. При тези данни, които били отразени и в епикризата, както и защото при предходни изследвания не са открити метастази във вътрешните органи, от Х. не било предприето последващо лечение на заболяването.

Впоследствие се установява, че пациентът е излъган – органът му е бил само отчасти отстранен, а ракът продължава да си се развива. След множество изследвания се оказва, че повторна операция не е възможна и пациентът преживява лъчелечение, като до края на живота си ще бъде и на хормонално лечение.

От болницата пледират, че не носят отговорност, а тя си е лична на лекарите, ако се установи по съответния ред, че със своите действия или бездействия са причинили вредата.

В операцията участват трима хирурзи и анестезиолог. (По случая има и висящо наказателно разследване, по което към момента няма повдигнати обвинения.)

Твърдят още, че пациентът невярно и неправилно интерпретира фактите. Според болницата човекът е постъпил с диагноза „друга и неуточнена чревна непроходимост“, за което е опериран и заедно с това е отстранена и простатата с тумора.

А пред съда лекарите твърдят, че радикално са отстранили простатата на пациента, както изискват медицинските стандарти. Експертизата обаче доказва, че това не е така и съдът не дава вяра на показанията на медиците.

Източник: lupa

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паника в турско село заради клокочещи звуци изпод земята, местните бягат от къщите си
Next: Мъж нaдхитpи бaнкa cъc cъщия тpик, кoйтo бaнкитe изпoлзвaт cpeщу нac

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.