Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Измамен, че е опериран от рак, осъди болница за много пари
  • Новини

Измамен, че е опериран от рак, осъди болница за много пари

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
svetmatmaina.jpg

Пациент с карцином на простата, осъди болницата за 25 000 лв. обезщетение, след като се оказва, че на практика е излъган, че туморът му е отстранен.

Болница „Св. Мина“ е осъдена да плати обезщетението за претърпени болки и страдания, причинени от противоправното поведение на лекарите – извършване на операция при нарушаване на медицинските стандарти и предоставяне на невярна информация за проведеното лечение. Тъй като пациентът не получава качествено лечение на раковото си заболяване навреме, то прогресира и се стига до тежко лъчелечение.

За случая разказа адвокатът по медицинско право Мария Шаркова, която представлява пострадалия по гражданското дело в съда. Искът на клиента ѝ е за 50 000 лв., но съдия Атанаска Букорещлиева от Окръжния съд в Пловдив оценява страданията му на 25 000 лв., „доколкото не се доказват трайни увреждания на общото състояние на ищеца или сериозни промени в психическото му здраве“. Нейното решение не е обжалвано и вече е в сила. Болницата дължи обезщетението за лекарската грешка с лихвите от април 2019 г., когато е извършена операцията, до момента на плащането.

Историята на Я. Х. накратко е следната: Той постъпва в болницата, за да бъде опериран от рак на простатата. Лечебното заведение обаче няма право да извършва операции на простата, защото не разполага с екипа, изискван от медицинския стандарт. Вместо да уведомят пациента, лекарите пристъпват към операцията като отчитат към здравната каса, че са оперирали чревна непроходимост.

Това и вписват в медицинските документи, като уж покрай това са извадили и простатата на пациента. Човекът е уведомен, че простатата е премахната и заедно с нея открития карцином. При тези данни, които били отразени и в епикризата, както и защото при предходни изследвания не са открити метастази във вътрешните органи, от Х. не било предприето последващо лечение на заболяването.

Впоследствие се установява, че пациентът е излъган – органът му е бил само отчасти отстранен, а ракът продължава да си се развива. След множество изследвания се оказва, че повторна операция не е възможна и пациентът преживява лъчелечение, като до края на живота си ще бъде и на хормонално лечение.

От болницата пледират, че не носят отговорност, а тя си е лична на лекарите, ако се установи по съответния ред, че със своите действия или бездействия са причинили вредата.

В операцията участват трима хирурзи и анестезиолог. (По случая има и висящо наказателно разследване, по което към момента няма повдигнати обвинения.)

Твърдят още, че пациентът невярно и неправилно интерпретира фактите. Според болницата човекът е постъпил с диагноза „друга и неуточнена чревна непроходимост“, за което е опериран и заедно с това е отстранена и простатата с тумора.

А пред съда лекарите твърдят, че радикално са отстранили простатата на пациента, както изискват медицинските стандарти. Експертизата обаче доказва, че това не е така и съдът не дава вяра на показанията на медиците.

Източник: lupa

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паника в турско село заради клокочещи звуци изпод земята, местните бягат от къщите си
Next: Мъж нaдхитpи бaнкa cъc cъщия тpик, кoйтo бaнкитe изпoлзвaт cpeщу нac

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.