Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада! Една от най-ценните находки на целия свят се намира в България, ето я
  • Новини

Изненада! Една от най-ценните находки на целия свят се намира в България, ето я

Иван Димитров Пешев март 6, 2023
ahasnhansdoasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вземи си в миналото и ще разбереш, къде е началото ти и накъде си сепътил.

Най-сензационната находка в света е скрита в банков салон във Варна. Вместо да се изследват и да се привлекат туристите, този фазов артефакт стои подтулен и забранен. Страхът от признаването му произтича от това, че този факт ще преобърне досегашните научни тези за произхода на световните цивилизации.

Открива я Петко Димитров на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра ввътре в морето от Варна. Диаметър 40 см. Височина 10 см, отдолу е със седло. Става въпрос за много фина изработка. Много симетрична. Предполага се, че не е от глина, а от пясъчник.

Откритите писмени знаци върху нея са най-старата писменост, която е съществувала до потопа и се срещат в шумерската, египетската, индийската и гръцката писменост.

Израелци са предложили на проф. Петко Димитров да купят находката за 60 000 долара. „Разбира се, че отказах. Това е безценна находка“, посочи изследователят. Става въпрос за така наречената чиния на Ной.

Най – древната история на България започва от времената на потопа – преди около 7500.

Богоизбраният народ е живял там където сега се намира огромната северна плитчина на Черно море, както и Азовско море. Той е населявал най – плодородните територии, разположени около голямо сладководно езеро, където днес морето рязко става по – дълбоко.

Земите са били напоявани от пълноводните Дунав, Днепър, Днестър и Дон и са наричани в Библията Едем.

Следите на старата цивилизация лежат по дъното на Черно море и Варненския залив.

Научни експедиции откриха там останките на най – древните земни градове.

Проф. Петко Димитров, ръководител на две експедиции по нашия шелф, обяви, че преди 8000 г. старите брегове на Черно море са били на сушата и на 60 км. източно от Варна, където са живели прадедите ни и откъдето е тръгнала най-древната цивилизация в света.

Оттогава датира мегаприливът на океанските води през Босфора в най-голямото сладководно езеро.

Нахлуването е със силата на 200 Ниагарски водопада, припомни своята теза проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията.

През 2011г. с научноизследователския кораб “Академик” учените успели да пробият пясъка, запечатан от тинята, нахлула с мощния поток от световния океан. Те са намерили по време на сондажите част от дърво и корени от растителност.

Това потвърждава работната хипотеза на проф. Петко Димитров, че някогашното сладководно езеро е било много под морското равнище, измерено спрямо световния океан. “Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, а и на сушата” дълбоко убеден е ученият.

Първата научна експедиция започва на 1 юли 1985 г. с руската подводна лодка “Аргус”.

Ето какво споделя професорът :

Хипотезата за потопа се избистри през 1984 г., когато аз участвах в големия международен проект „Атлантида“.

Поканиха ме руснаците заедно с моя екип от 4-ма души. Работихме в Средиземно море и Атлантика и по-конкретно на подводна верига „Подковата“ край Испания, Португалия и Мароко.

Предполагахме, че долу има обекти, създадени от човешка ръка. Имах многобройни спускове с руската подводна лодка „Аргус“ на 130 метра дълбочина. След като се прибрахме насам, предложих да се спуснем и на дъното на Черно море. Руски колега ми предложи „Седни и напиши един проект“.

Аз започнах работа и в последния ден на 1984 г. на Нова година ми се обади и ми каза, че проектът е приет и за 1985 г. ми отпускат „Аргус“ и кораба „Рифт“ да работи под мое ръководство в Черно море.

“На 16 юли осъществихме спуск в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф. Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной.

Учените попадат на стар пристан и некропол, намиращи се на дъното на морето, там където някога е бил брега на езерото.

Проф. Петко Димитров казва още:

”Много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка”.

Една от работните ми тези е, че Ной е живял по нашите земи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 80-годишната баба Вера Велева ексклузивно: Извънземни ме носеха на ръце
Next: Семейство 2 години мисли, че отглежда куче, което се оказа, че е застрашен вид мечка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.