Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада! Къванч Татлъту върти любов с българка
  • Новини

Изненада! Къванч Татлъту върти любов с българка

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
lbaibuaboas.jpg

Любимецът от турските сериали Къванч Татлъту се е забъркал в любовна афера с българка, твърдят медиите в южната ни съседка.

Русенката Гюлсим Али е избрана да си партнира с любимец №1 на фенките на сериалите в новата мащабна продукция „Ако кралят загуби“. Там двамата ще бъдат двойка.

В края на месец май българката изненадващо напусна сериала „Планина от сърца“ – един от трите най-гледани в Турция през последните две години.

27-годишната красавица се превъплъщаваше в образа на Дилек, събирайки голямо зрителско одобрение за играта си и химията съвместно с друга турска звезда – Берк Атан.

Затова и мнозина бяха разочаровани, че нашенката слиза от екран. Според турските медии именно новата й изява с Къванч е причината русенката да сложи край на участието си в „Планина от сърца“ и вече да е част от снимачния процес на „Ако кралят загуби“, пише „България Днес“.

Родената в Русе Гюлсим Али ще партнира на турската супер звезда в сериала „Ако кралят загуби“

Суперзвездата Къванч Татлъту най-после ще започне работа по дългоочаквания сериал „Ако кралят загуби”. След като продуцентите известно време търсеха коя да бъде екранната му партньорка, най-после турското издание Aksham съобщи, че това ще бъде Гюлсим Али, пише HotArena.net

Горещата новина е, че Гюлсим е наше момиче – родена е в Русе в семейство на български турци и е позната на мнозина от ролята си в проекта „Планина от сърце”, който ѝ донесе световна слава и милиони последователи в социалните мрежи. Миналата година пък направи фурор в Азия. Русенката, която е на върха на актьорската си кариера в Турция и събира милиони почитатели на сериалите пред малкия екран, временно смени професионалното си поприще, като стана рекламно лице на световноизвестна марка традиционни облекла. Актрисата засне зашеметяващи кадри в Пакистан и Турция, на които е пременена със сари, разказа „Галерия”.

27-годишната зеленоока красавица, чиито родители живеят в дунавската ни столица, често е споделяла, че ѝ липсват приятелите – тя отдавна не се е прибирала в родния си град.

За проекта „Ако кралят загуби” има и друга новина – той ще бъде адаптиран по едноименната книга на психиатърката д-р Гюлсерен Будайъджъоулу, излязла в Турция през 2015 г. Четивото се превърна в бестселър там за кратко време, като жанрът е психологическа драма. Авторката е любима не само в Турция, но и в България, защото точно по нейната книга „Върни се към живота” тя създаде и сценария на един от най-гледаните сериали у нас – „Завинаги”.

Синеокият любимец на феновете Къванч Татлъту ще изиграе главната роля в „Ако кралят загуби” – на женкаря Кенан, който един ден се оказва на мястото на жертвите си. Всъщност книгата, която е в основата на сценария, разказва за млад и самоуверен мъж, който може да завладее сърцето на всяка дама. Но всичко се променя, когато той самият се влюбва.

Зрителите обаче едва ли ще видят класическа любовна линия в сериала. Психологическият роман е много по-сложен. Героят ще трябва да се обърне към психотерапевт и да разкрие всички тайни на подсъзнанието, от които толкова се страхува. Заедно с него публиката ще трябва да реши и най-сложните мистерии на ума.

Изборът на Къванч Татлъту за главната роля гарантира на създателите висок рейтинг. Бъдещият сериал е един от най-чаканите в Турция, като амбициите са той да бъде заснет до края на тази година, което обаче едва ли ще се случи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-страшната трагедия почерни България. Млада майка загина в тежка катастрофа, а детето е
Next: От години вкъщи правим ябълков мед – няма по-голяма вкусотия, от 5 кг ябълки става количество за цялата зима

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.