Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада! Линда Петкова взе децата и се прибра в Канада
  • Новини

Изненада! Линда Петкова взе децата и се прибра в Канада

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
ldaisbinasinask.jpg

Експремиершата Линда Петкова се е завърнала в Канада, заедно с децата. Това става ясно от нейна публикация в социалната мрежа Фейсбук, където тя сподели снимки на една от дъщерите си, на фона на редица красиви пейзажи.

Самата Линда липсва на снимките, не се споменава и нито дума за Петков. „Пейзажи, приятели и сутрешна мъгла“, написа тя над снимките.

Прави впечатление, че някои от коментиращите нейни близки родственици са учудени от внезапната ѝ поява на канадска земя. Явно решението е било спонтанно, а не предварително планирано.

Припомняме, че канадката и Кирил Петков се запознават във Ванкувър, където и двамата учат в университет. След като той се дипломирал през 2001 г., младото семейство тръгва за България и обикалят 10 седмици. „Беше като меден месец“, споделя Линда за това пътешествие.

Не изпускай тези оферти:

Семейството се мести в България, когато втората им дъщеря Емма е едва на пет седмици.

„Моят дом е България. Нямам вече моето място в Канада“, заяви Линда Петкова в интервю, само преди преди няколко месеца.

Още от политическия живот:

Лидерката на БСП Корнелия Нинова обяви, че негативната кампания срещу партията е с цел социалистите да се сринат на изборите, да се смени ръководството и да се сложи ново. Така тя коментира по БНТ твърденита на икономическия служебен министър Никола Стоянов за наследството в министерството на икономиката, което тя доскоро управляваше.

„В Министерство на икономиката и индустрията някои трябва да каже „Царят е гол“. През последните 7-8 месеца министър е бил не г-жа Нинова, а Калоян Методиев – всички назначения са минали през него, твърди служебният министър на икономиката Никола Стоянов, като уточни, че знае това от хората в министерството. „Той е викал хора, той е притискал хора. На този натиск и начините, по които са назначавани и освобождавани хора, е пречила директорката на „Човешки ресурси“. Тя е от над 20 години в министерството и е уволнена дисциплинарно“, заяви сутринта в ефира на бТВ Никола Стоянов.

„Всяка дума на служебния министър на икономиката е лъжа, той е маша, пионка, който изпълнява някакви задачи, вече заведох дело срещу него. ВМЗ-Сопот го заварихме на загуба, когато аз напуснах министерството приключиха на печалба. Директорът на предприятието изнесе реалните данни за състоянието на завода“, отвърна Корнелия Нинова.

По думите ѝ моделът на Октопода е обградил цялата държава. „Ние с Кирил Петков седем месеца се борихме срещу „октопода“ в държавата, но той сега се върна отново“, обвини служебното правителство Нинова.

„Целта е с тези обвинения хората да се отвратят, да не отидат да гласуват и да има ниска избирателна активност. През тези смени, които са на повърхността, тече подмяна на промяната и се връща старият модел на ГЕРБ през служебния кабинет, ще се върне източването на заводите“, допълни соцлидерката.

„Аз разкрих схемата за източване на ВМЗ и Кинтекс. Това съм го направила още 18 март 2022 година. Тогава поисках смените на ръководствата и ги направихме. Тези хора опитваха да изнесат български технологични тайни на чужди държави. Това е причината за тези атаки и проблемът е, че същите тези хора сега ръководят държавата“, обвини още Нинова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пак семейна касапница: Мъж опита да изнасили дъщерята на жена си, тя му отряза гениталиите
Next: БОМБАТА Е ТОТАЛНА, РАДЕВ НЯМА ПРОШКА: Ще арестуват ли позорно Кирил Петков и Асен Василев?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.