Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада преди празниците! Вдигат пенсиите повече от очакваното
  • Новини

Изненада преди празниците! Вдигат пенсиите повече от очакваното

Иван Димитров Пешев декември 18, 2022
peoasiasdasndasdas.jpg

Булфото

Пенсиите ще бъдат увеличени с повече от очакваното догодина. 

Причината е, че ще се използва ново „швейцарско правило“. 

От 1 юли 2023 г. пенсиите ще бъдат вдигнати със 100% от по-високото – ръста на средния осигурителен доход за настоящата година или средногодишната инфлация. Това решиха депутатите от бюджетната комисия към парламента, като приеха на второ четене проекта за удължаване на бюджета, пише „Труд“

Не изпускай тези оферти:

Преди окончателно да влязат в сила текстовете трябва да бъдат гласувани и в пленарната зала на парламента.

В резултат на промяната пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 12,7% от 1 юли 2023 г. Това ще изисква допълнителни разходи в размер на 54,7 млн. лв. Новата формула за увеличение на пенсиите представлява модифициран вариант на използваното досега „швейцарско правило“. Според него всяка година от 1 юли пенсиите трябва да се вдигат с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход и с 50 на сто от инфлацията.

По тази формула пенсиите трябваше да бъдат увеличени с 12% през следващата година. При използването на тези формула старите пенсии изоставаха значително от новите. И хората, които имат същия трудов стаж и индивидуален коефициент за осигурителен доход, но са пенсионирани преди години, получаваха по-ниски пенсии от новите пенсионери.

Причината за това е, че в годините преди пандемията доходите на хората нарастваха значително по-бързо от инфлацията. В резултат „швейцарското правило“ водеше до изоставане на старите пенсии от новите. Затова от 1 октомври беше направено преизчисление, за да бъдат увеличени старите пенсии.

Дали за хората на минимална пенсия ще има увеличение на сумите от 1 юли 2023 г., вероятно ще трябва да решава следващият редовен кабинет или следващият парламент, ако скоро има избори. Причината за това е, че засега остава в сила досегашният размер на минималната пенсия – 467 лв.

Ако този размер не бъде променен, хората с минимална пенсия може да не получат увеличение от 1 юли следващата година. Причината за това е, че действителните пенсии, които трябва да получават много хора, са под минималната пенсия, но те взимат минималната сума от 467 лв.

Ако от 1 юли действителните им пенсии бъдат увеличени с 12,7%, те пак може да останат под прага от 467 лв. и реално за тях няма да има промяна.

Какво предстои

Всяка година повишението ще бъде по-голямо

Според предварителните прогнози на НОИ, при досегашното „швейцарско правило“ пенсиите би трябвало да бъдат увеличени с 12% от 1 юли 2023 г., с 8,6% през 2024 г. и с 6,2% през 2025 г. Според прогнози на Министерството на финансите ръстът на средния осигурителен доход ще бъде 11,3% през 2022 г.,10,8% през 2023 г. и 9,2% през 2024 г., а средногодишната инфлация – 12,7% през 2022 г., 6,4% за 2023 г. и 3,2% за 2024 г.

В резултат увеличението на пенсиите по новата формула се очаква да бъде с 12,7% през 2023 г. (с размера на инфлацията за 2022 г.), с 10,8% през 2024 г. (с ръста на осигурителния доход за 2023 г.) и с 9,2% през 2025 г. (с ръста на осигурителния доход за 2024 г.).

Промяната ще доведе до допълнителни разходи на бюджета в размер на 54,7 млн. лв. през следващата година, 339,3 млн. лв. през 2024 г. и 925,4 млн. лв. през 2025 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Може би го имате в двора, а не знаете – този кухненски диамант струва 8000 евро и е истинско съкровище за тялото
Next: Чудесни новини за празниците! Вдигат рязко пенсиите по швейцарското правило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.