Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада! Румен Радев взе скандално решение за главния секретар на МВР
  • Новини

Изненада! Румен Радев взе скандално решение за главния секретар на МВР

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
rruamransrnasnrasnr.jpg

Президентът Румен Радев не приема подадената оставка от главния секретар на Министерството на вътрешните работи Петър Тодоров. Това съобщиха от „Дондуков 2“.

Главният секретар на МВР и неговият заместник хвърлиха оставки веднага след поредния тежък инцидент с мигранти на пътя, при който беше тежко ранен полицай.

„Националната сигурност и МВР не могат да стават заложник на кратковременни конюнктурни политически амбиции“, е позицията на държавния глава.
 
Президентът „не приема главен комисар Тодоров да понесе отговорност за натрупаните през изминалите години проблеми в системата на МВР, за преодоляването на които работи от назначението си през август 2021 г.“

„Професионалното ръководство на МВР не си затваря очите пред проблемите и не се опитва да ги прикрие, а работи за тяхното решаване“, допълниха от президентската институция за позицията на Радев.

Не изпускай тези оферти:

„Благодаря на президента за доверието, което ми гласува и оценката, която ми дава по този начин. Моите усилия ще бъдат съсредоточени в тези обновителни процеси, които сме започнали и текат в МВР, те да бъдат още по-активно движени с цел осигуряване сигурността и спокойствието на гражданите, както и сигурността и защитеността на служителите, които работят в полза на обществото“.

Това каза главният секретар на МВР Петър Тодоров пред журналисти в парламента, по повод съобщението от президентството, че държавният глава не приема подадената му оставка след случилите се последните месеци няколко инцидента с полицаи при борбата им с мигрантския натиск.

Главният секретар и вътрешният министър Иван Демерджиев бяха изслушани днес в ресорната парламентарна комисия.

Те посочиха, че голяма част от проблемите в МВР са натрупвани с години и се работи по решаването им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българки търсят работа в Гърция и тръгват, но без да подозират се оказват в затвора
Next: Безсънието вече не е проблем: Водещ доктор разкри как да се справим с проблема и да заспим само за 1 минутка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.