Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изхвърлиха жената на Лорер
  • Новини

Изхвърлиха жената на Лорер

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
lreoroaroaora.jpg

Министерският съвет прие решение за промяна на представителите на държавата в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

За представители на държавата са определени Александър Златанов, Людмила Петкова, Мария Беломорова и Борис Михайлов, на мястото съответно на Васил Пандов, Виолета Лорер, Естел Василева -Тодорова и Румен Спецов.

Александър Златанов е лекар по образование. Понастоящем е заместник-министър на здравеопазването. Този пост е заемал и в периода май – декември 2021 г. В периода май 2021 г. – януари 2022 г. е бил председател на Надзорния съвет на НЗОК.

Има дългогодишен стаж в системата на здравеопазването, в т.ч. като директор на Регионална здравна инспекция – София област и Регионална здравна инспекция Перник, и заместник-директор на Център за спешна медицинска помощ София-област.

Людмила Петкова понастоящем е заместник-министър на финансите. Поста заместник-министър на финансите Петкова е заемала и в периода юни 2013 г. -август 2014 г. и септември – декември 2021 г.

Притежава голям опит в областта на бюджетната дейност – заемала е редица длъжности, в т.ч. ръководни, в Министерство на финансите и Националната агенция за приходите. В периода юни 2013 г. – август 2014 г. е била председател на Надзорния съвет на НЗОК, а в периода октомври 2021 г. – януари 2022 г. – негов член.

Мария Беломорова е дългогодишен служител в системата на здравеопазването. Понастоящем е директор на Дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на здравеопазването.

Ръководила е финансови звена и в НЗОК и Военномедицинска академия. От 2018 г. до май 2021 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а от май 2021 г. до януари 2022 г. – член на Надзорния съвет на НЗОК.

Борис Михайлов е настоящият изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Той е магистър по икономика и право. В периода юни 2021 г. – март 2022 г. е изпълнителен директор на Държавен фонд ,,Земеделие“.

Заемал е различни длъжности в Министерство на финансите и в данъчната администрация. Притежава опит като адвокат по данъчно и наказателно право.

За председател на Надзорния съвет на НЗОК е определен Александър Златанов.

Правителството определи нови членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

По закон надзорът се състои от по един представител на всяка от национално представителните организации на работодателите и синдикатите и равен на тях брой членове, определени от правителството, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

Във връзка с указа на президента за назначаване на служебно правителство от 2 август 2022 г., се налага освобождаване на представители на правителството в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и определяне на нови членове.

От състава на Надзорния съвет са освободени: Георги Гьоков, Любомир Бакаливанов и Димитър Маргаритов.

За нови членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт правителството определи: Лазар Лазаров – заместник министър-председател по социалните политики и министър на труда и социалната политика; Димитър Данчев – заместник-министър на икономиката и индустрията и Тома Томов – заместник- министър на здравеопазването.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рашков побесня за рокадите в МВР: Уволняват професионалистите ми! Демерджиев, в кой отбор си?
Next: Мъже нахлуха в дома на Петър Петров, извършиха нечовешко зверство с горкия човек. Профукаха плячката в казино

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.