Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изхвърлях пакетчетата с гел от новите обувки, докато не прочетох това: Спасяват ни в най-трудния момент
  • Новини

Изхвърлях пакетчетата с гел от новите обувки, докато не прочетох това: Спасяват ни в най-трудния момент

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
sapsiqiqirkaskrkrasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Торбичките с полупрозрачни мъниста , наречени “ силика гел „, най-често идват при нас в кутията с нови обувки .

Естествено, почти сигурно е, че ще ги изхвърлим заедно с празната опаковка, считайки ги за ненужен боклук.

Днес ще ви предложим фундаментални аргументи защо винаги трябва да имате под ръка тези малки помощници.

Намерихме страхотни съвети в интернет за това, как да използвате пакетчетата със силика-гел повторно:

Спасяват „удавени“ предмети

телефон във водата

Ако случайно сте изпуснали мобилния си телефон в мивка, тоалетна чиния или локва, силикагелът е отличен начин да премахнете излишната влага от тях и да ги върнете към живот.

Поставете тези силиконови топчета в чаша, поставете телефона си вътре (трябва да имате много топчета).

Ако не ви стигат, запълнете празнините с ориз.

Поддържат среброто в перфектно състояние

сребърен пръстен

Прекомерната влага може да накара сребърните бижута да загубят блясъка си, както се казва, да потъмнеят.

Затова сложете в кутията с вашите бижута пакетчета силикагел, които ефективно ще предпазят сребърните бижута от влага.

Поддържат самобръсначките и ножчетата в перфектно състояние

остра самобръсначка

Влагата в банята, както и след недостатъчно изсушаване на оборудването за бръснене, могат да доведат до това, остриетата да започнат да ръждясват.

Ако държите пакетче силикагел в шкафчето със самобръсначките и ножчетата за бръснене, остриетата няма да се затъпяват и ръждясват толкова бързо.

Обувки и дрехи

Ролята на пакетчетата с гел е да абсорбират влагата от околната среда.

Можем да използваме тази функция и в ежедневието.

Пасват идеално в куфар с багаж или в чанта, в която носим мокри неща от фитнеса.

Силикагелът предотвратява появата на миризми от мокри дрехи и също така ефективно се бори с бактериите, които възникват при разграждането на потта.

Запазват цветята

букет с рози

Искате ли да запазите цветята, които сте получили по специален повод?

Поставете ги в найлонов плик с няколко сашета силикагел.

Субстанцията изсушава и запазва цветята.

Можете да им се наслаждавате много дълго време.

Изсушава мокри бански костюми

мокър бански костюм

Искаме да се наслаждаваме на водата възможно най-дълго, преди да се върнем от почивка.

Често се случва да нямаме време да изсушим мокрите бански и просто да ги сложим още мокри при другия багаж.

Чудото, наречено силикагел, може да изсуши мокрите бански дори в багажа.

Поставете мокрия бански в чантата заедно с този продукт. Вярно е, че колкото повече торбички използвате, толкова по-добър е резултатът.

Край на мухлясалите кърпи

хавлиени кърпи

Често ли намирате, че чистите и изпрани кърпи стават застояли и губят свежестта си след дълго време в килера?

Силикагелът също ще ви помогне с този проблем.

Поставете пакетчета с гела между кърпи или спално бельо.

Наличието на топчета ще предотврати намокрянето на тъканите и съответно появата на неприятна миризма.

Замъглени стъкла в колата

замъглени стъкла

Съхранявайте торбичките под предното стъкло и можете да спите 5 минути повече сутрин.

Няма да се налага да се справяте с обичайния проблем със замъглени прозорци в колата.

Тези удобни торбички с гел ще се погрижат за това вместо вас.

Удължават живота на книгите

стари книги

Сигурно вече сте се сблъсквали с факта, че по-старите книги могат да миришат неприятно след години.

Това състояние се причинява от влага, която се среща естествено в околната среда.

Поставете няколко торбички със силикагел във или вътре в кориците на книгите.

Така ефективно ще защитите своите литературни бисери от влага и значително ще забавите процеса на химическо разлагане на хартията, причинено от влагата.

Те ще удължат живота на камерата и фотоапарата

отворен лаптоп

Основно използваме камери на открито.

Влагата и минусовите температури обаче не са от полза за тези устройства.

Затова винаги носете няколко влагоустойчиви торбички в чантата си с тези устройства.

Ако преместите фотоапарата от студено на топло, обективът може да се замъгли.

Извадете батерията и картата с памет и поставете фотоапарата в контейнер със силикагел.

Защитават козметиката

нанасяне сенки

Носете и няколко сашета в козметичната си чантичка. По този начин ще предотвратите намокряне и разваляне на такива части от вашата козметика, като сенки за очи или пудра.

Спомени на сухо

Чекмеджето или кутията, в която съхранявате семейни снимки, също трябва да съдържа торбички против влага. Те ще предпазят вашите спомени от влага.

Инструменти

Поставете също няколко пакетчета силикагел в кутията с инструменти. Това ще предпази вашите инструменти от ръжда.

Забележка: Перлите от силикагел не са вредни, но не трябва да се консумират. Те се състоят от силициев диоксид, който не представлява риск.

1 пакетче силикагел няма неограничена способност да абсорбира влагата. Затова е необходимо да сменяте пакетчетата от време на време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени направиха истинско чудо: Разгадаха 500-годишна мистерия
Next: Чували ли сте за загадъчния подземен тунел в сатовчанското село Долен

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.