Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изхвърча му главата! Зам.-директорът на Гранична полиция е подал оставка
  • Новини

Изхвърча му главата! Зам.-директорът на Гранична полиция е подал оставка

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
gaslvaslvla.jpg

Заместник-директорът на ГД „Гранична полиция“ Деян Моллов е подал оставка вчера, съобщава bTV.

Оставката му бе поискана още вчера от служебния министър на вътрешните работи Иван Демерджиев. Причината – трагичният инцидент, при който автобус с нелегални мигранти помете патрулка и двама бургаски полицаи загинаха.

„За мен основна причина за този инцидент са недокрай прецизното изпълнение на функциите на органите на „Гранична полиция“. Тези лица не е трябвало да преминават държавната граница“, посочи силовият министър.

Още политика:

Не изпускай тези оферти:

Нинова посече Трифонов: Това е невъзможно

Направи ми впечатление една дума – да разбием. ИТН в продължение на три парламента разбиваха възможността за сигурност, съставяне на редовни правителства.

Това е разрушително. Мисля, че в тази ситуация имаме нужда от стабилност, сигурност и предвидливост, а не от разбиване. Г-н Трифонов каза, че ИТН ще са гарант за референдума в парламента. Какъв гарант бяха в предишния? Никакъв. Това заяви лидерът на БСП и бивш вицепремиер Корнелия Нинова пред bTV.

„Бих призовала хората да помислят. Това, което казва г-н Трифонов е невъзможно. Ще ги употребят. Единственият начин да се промени формата на държавно управление е чрез Велико народно събрание. Това е неградивно“, уточни тя.

Според Нинова проблемът няма да се реши, когато едно нещо е лошо, а ти го направиш още по-лошо.

„Всички проблеми са решими, стига да има разум и политическа воля“, допълни лидерът на БСП.

Тя коментира и уволнението на председателя на КЗП и част от членове на комисията.

„Уволниха се хора, които имаха смелост да се изправят срещу колекторските фирми. Хората се притискат по села, градове, стига се до физически бой. Това са смелите хора, които тръгнаха на битка срещу райския газ. Това са хората, които направиха над 15 хиляди проверки за спекула с олио, захар, бензин. Имаха смелостта да се изправят срещу големи интереси. Уволняват ги, защото адвокатския стаж не бил стаж“, каза Нинова.

Нинова смята, че трябва да се водят разговори с „Газпром“ и след изтичането на договора на страната ни с тях.

„ДБ са против заради прекалено идеализиране. Не гледат прагматично, а ПП започнаха да променят позицията си. Разумно, прагматично и в интерес на народа. Това със 100% диверсификация го чух от Борисов, но смятам, че ще е в ущърб на държавата“, каза тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откраднаха 8 месечно бебе от количка на майка в хипермаркет
Next: Прибираше се от работа в Айтос, чу звуци от боклука. Цяла България замръзна, беше под мръсен лист хартия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.