Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Икономист с неприятни новини за пенсиите
  • Новини

Икономист с неприятни новини за пенсиите

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
inkosnmsnmanas.jpg

От 1 октомври е в сила последното преизчисление на пенсиите. Повече пари ще получават близо 900 хил. български пенсионери. Увеличението ще им помогне да минат по-леко през зимните месеци, коментира в ефира на България Он Еър икономистът доц. Виктор Йоцов.

По думите му обаче ръстът на пенсиите изостава спрямо ръста на инфлацията у нас.

„Така или иначе, това повишение и това, че вече минава над 700 лв. средната пенсия, все пак ще подпомогне най-бедните слоеве“, подчерта доц. Йоцов.

Според него от първостепенна важност е политическите партии да намерят волята да седнат на една маса и поне да изготвят бюджета на страната за следващата година.

Не изпускай тези оферти:

„Компенсациите наскоро бяха удължени с още три месеца от служебното правителство. Техният размер вече става застрашаващ. Става дума за 1 млрд., 1 млрд. и 200 млн. лева на месец, което прави в годишно изражение около близо 15 млрд. лв.“, изтъкна икономистът и посочи това за една от основните причини за стопяването на бюджетния излишък.

Два хляба или три и половина кисели млека повече в пенсионерската кошница всеки ден осигурява средното увеличение на пенсиите след преизчислението, станало факт на 1 октомври. А на месец ще могат да се купят 63 хляба или 112 кисели млека отгоре, показаха изчисления на „Телеграф“.

Още по темата
Инфлацията пак изпревари пенсиите, как живеят възрастните?
Преизчисляват пенсиите от 1 октомври, средната ще е 725 лв.
Христова: Повечето пенсионери няма да получат повишение

Под половината от пенсионерите у нас, или 894 249 души, получиха повишение на парите за старост. Целта на увеличението бе да се затвори ножицата между старите и новите пенсии, защото ново преизчисление с по-актуален осигурителен доход не е правено от 2008 г.

За част от пенсионерите повишението на парите им е символично – от 10 до 50 лева месечно. Тези, които получават само 10 лева, ще могат да си купят с тях малко повече от половин кило сирене за цял месец.

Средното увеличение обаче е със 124 лева. Ако разделим тези пари на 30 дни, ще получим, че с тях всеки ден ще можем да си купим приблизително два хляба повече при цена на насъщния във веригите от 1,96 лева.

Повишението стига и за три и половина кофички кисели млека отгоре всеки ден.

То обаче няма да стигне за килограм боб, който във веригите вече удари цена от 5,99 лева – горе-долу колкото струва и наденицата. С увеличението ще може обаче да се купи пакет ориз от 1 килограм по 3,49 лева и да останат пари за килограм картофи на промоция по 69 ст.

Средното повишение на пенсията осигурява около 250 грама повече сирене дневно. С него можем да си купим и 6 килограма картофи на промоция. То ще стигне и за кило и 200 грама повече чушки всеки ден.

Но няма да е достатъчно за бутилка олио, което е заспало на ниво 5,59 лева във веригите, въпреки че цената му на едро спада. Ако обаче се гледа средното увеличение на пенсиите на месец, то ще бъде достатъчно да се купят 22 бутилки олио повече.

124-те лева отгоре на месец стигат и за 13 килограма свински котлети на промоция или за 20 кила наденица от 6 лева.

Ако гледаме пък сметките за комунални услуги, с повишението горе-долу може да се покрие месечната фактура за парно на малък апартамент в София, и то само в началото на есента.

През зимата сумата ще хвръкне нагоре. 124-те лева са достатъчни на пенсионера да си плати тока и водата при разумно потребление и да му останат пари за храна или лекарства.

„Издръжката на един човек е не по-малко от 1400-1500 лева по сметките на КНСБ, а средната пенсия в България до 1 октомври бе 666 лева. Тоест пенсионерите трябва да се чудят лекарство ли да си купят, храна ли или да си плащат завишените сметки, като само водата се повиши с 40%“, коментира финансовият експерт Мика Зайкова.

Тя посочи, че официалната инфлация у нас е 17,7%, но поскъпването на основните храни е с 30% и повече. Българският пенсионер в по-голямата си част ползва малката потребителска кошница, в която са жизненоважни стоки и услуги, и не може да си позволи нищо, освен две кофички кисело мляко на ден, след като си плати сметките, посочи Зайкова.

Тя смята, че 80% от пенсионерите изпадат в крайна мизерия, както и работещите бедни на минимална заплата, която заради данъци и осигуровки се стопява от 710 на 530 лева. С тези пари не можеш да издържаш семейство, посочи експертът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този мъж отказа да се подложи на химиотерапия и излекува сам рак в 3-ти стадий само с 1 зеленчук
Next: Радост за пенсионерите! Още едни пенсии се увеличават, съобщиха го

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.