Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Илиана Раева: Бях на косъмче от отвъдното, Ванга ми каза да ида на баир и да слушам пилци
  • Новини

Илиана Раева: Бях на косъмче от отвъдното, Ванга ми каза да ида на баир и да слушам пилци

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
sahaskyaskdoasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шокираща изповед направи легендарната бивша гимнастичка Илиана Раева. Тя говори пред Мариян Станков – Мон Дьо в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия.

Съпругата на Наско Сираков разкри, че е била близо до смъртта, но среща с пророчицата Ванга й е помогнала да преодолее депресиите.

„Аз преживях един много тежък здравословен проблем. Ще кажа нещо, което в момента преживява всеки втори или трети човек в България. Имах абсолютен тотален срив на нервната система. Получавах акушерска ръка тремори, паник атаки. В продължение на 2 години по няколко пъти. Аз умирах на ден по няколко пъти.

Всеки ден викахме „Бърза помощ“. Това е най-тежкият ми здравословен проблем в живота си“, започна с разкритията Илиана.

„Преди това преживях две много тежки катастрофи. Тогава на 31 бях много луда глава. Особено едната катастрофа – колата ми се въртя по таван многократно. Спря на таван, излязох си, отидох на състезание, но не съм знаела, че съм била в шок. Преживях много тежка операция, която е била 4 часа.

Била съм на косъмче от отвъдното. Загубих огромни количества кръв. Тогава човекът, който най-много ми помогна и буквално заряза всичко, въпреки че беше активен спортист, беше Наско. Обиколихме цяла България. Ходехме на много хубави места. В Рилския манастир ми четоха една молитва“, продължи Раева.

„Ходихме на Рупите. Ванга още беше жива, Бог да я прости тази свята жена. Нищо не ми помагаше, а тя ми каза нещо много интересно. Бях в периода, в който много вярвах на нещата, които ми казва. Тя каза: „Нищо ти нема! Да идеш на баир и да слушаш пилци! Около теб да нема транзистор и телевизор!“.

И аз започнах да разгадавам какво ми говори. Отидох буквално на баир, край Сърница в Родопите, много високо. Сутрин ставах в 4 часа и влизах в гората. Слушах как се събужда гората и как пилетата почнат да пеят. Махнах всичко. По онова време работихме с касетофони в залата, аз стоях да пускам музиките. След това започнах да стоя от другата страна. Направих абсолютно трансформация на начина си на живот. Спрях да пуша и да пия алкохол. Дълги пости направих“, разкри Илиана Раева, която в сряда на 15 март ще отпразнува своя 60-годишен юбилей.

Раева разкри още, че обмисля да се оттегли от художествената гимнастика. Като ръководител заяви, че е правила много компромиси и е нарушавала принципите си, но вярва, че това е било за добро.

„На мен ми минава мисълта да се откажа. Наистина ми минава мисълта и усетих такъв страх – да се откажа и какво би се случило. Защото първо незаменими хора няма. Ние сме си говорили с треньорите и с хората от администрацията на БФХГ и те казват: „Не! Махнеш ли се, си тръгвам и аз“. Аз не мога безкрайно да се занимавам и да правя това нещо. За първи път изпитах реален страх да не може да се откажеш, да знаеш, че не можеш да си тръгнеш. И за това работя в тази посока – всеки да се появява и да поема по своя път. Ето сега младите изключително добре се развиват“, каза Раева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не сте виждали Цвети от Хелс Китчън в тази светлина-Няма да я познаете така облечена
Next: Кумата пъхна 50 лв в плик и го подари на младоженците – когато публично обявиха сумата, всички ахнаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.