Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Илиана Раева изригна: Семейството ни е постоянно малтретирано
  • Новини

Илиана Раева изригна: Семейството ни е постоянно малтретирано

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_7-4.png

Съпругата на собственика на Левски Наско Сираков – Илиана Раева изригна след атаката на част от феновете на отбора към легендата на “сините”.

Ето какво написа тя във Фейсбук (публикуваме без редакторска намеса):

“Нека го прочетат многобройните сини фенове, политиците ни, хората от институциите!

Понеже семейството ни е постоянно малтретирано, скоро ще чуете моето мнение – ще бъде казано много високо и много публично. За начало само в България.

Прочетете един коментар на Любомир Яшев, определящ себе си като верен, неорганизиран фен, участващ във всички кампании за спасяването на Левски:
“Повече от 10 години ФК.Левски е тероризиран от група маргинали,хора с големи амбиции,но нулева житейска и професионална реализация.

Хора,които не са управлявали дори етажна собственост са си поставили за цел с помощта на определени политически и криминални кръгове,да управляват,търгуват и определят клубната политика на най-обичания клуб в България. През годините бяха създадени ,,Тръст синя България”;Левски на Левскарите и превзет националния клуб на привържениците от вътре,с една единствена цел,гласът на милионите Левскари да бъде монополизиран,узурпиран заглушен.През тези организации всяко ръководство бе шантажирано и изнудвано посредством хулигански прояви и апел за бойкот.

Протест докато въпросните герои милеещи за синята идея не получиха акции,магазин,мърчедайзинг,охрана ,процент от билети. Господа сепаратисти време е вече да паднат маските и да си признаем,че вие разделяте а не обединявате.Вие мразите а не обичате,вашата основна цел е да има зависим Левски,не свободен и проспериращ. Вашите ментори ходят с анцунг и говорят на диалект,вашите господари са с богата криминална биография и минимален интелект.

Вашата пропаганда е през съмнителни медийни канали ,обслужвани от журналисти готови за един таратор да предадат всичко свято. Господа отидете в клубната експозиция и вижте ,какви Левскари са се раждали,слава Бог ще се раждат,за най-голямо щастие не приличат на вас!!! П.П.Г-н Сираков,Г-н Борисов,дръжте далеч търговците от храма(Георги Аспарухов).Хора на , които са скъпи билетите и абонаментните карти,тези и без това влизат без пари са много под 1(един )процент.Вашият най-голям капитал е феноменът публиката на Левски,феномен описан от Смирненски,,От каруцар до Цар”От каруцар до цар ,от богат до просяк,от неграмотен до интелектуалец,всички ние подкрепяме Левски!!!

Феноменът Левски е описан дори от социалиста Вапцаров,гениалният поет обичащ десният отбор пише,,Монокълът златен,каскета е син”
Докато има милиони Българи възпитани в Любов към Левски и Родината ,група футболни хулигани с корестни намерения,нямат никакво значение!!!”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват своите роднини и близки! Ето кои са те
Next: Овдовял баща отглежда 8 деца, следвайки списък с 15 правила от покойната си съпруга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.