Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Илиана Раева на 59 години срази всички с тялото си по бански на плажа
  • Новини

Илиана Раева на 59 години срази всички с тялото си по бански на плажа

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
iqlnqinqiifaraev.jpg

Илиана Раева е едно от най-ярките имена на родния спорт. Бивше “златно момиче”, а днес успешен треньор по художествена гимнастика и председател на федерацията по най-грациозния спорт.

Титлите ѝ наистина са неизброими. Днес съпругата на Наско Сираков освен активен спортист е и щастлива баба на 2 внучета (припомняме, че дъщеря ѝ, Славея, роди момиченце в началото на този месец), а съвсем скоро се очаква в семейството да проплаче и трето бебче.Наскоро именитата ни гимнастичка навърши 57 и ето какво сподели в интервю послучай рождения си ден:

– ИЛИАНА, КОРОНАВИРУСЪТ ХВЪРЛИ ЛИ В ПАНИКА СЕМЕЙСТВОТО ВИ?

– Не сме изплашени, но сме сериозно притеснени. Хората трябва да бъдат много дисциплинирани, да спазват всички изисквания и правила, определени от кризисния щаб и властта. Коронавирусът е сериозно нещо, никой не е застрахован, че няма да го пипне. Винаги когато излизам от къщи, слагам ръкавици. Предпазна маска – не, защото откакто има извънредно положение в страната, съм ограничила контактите си.

– ПРИТЕСНЕНА ЛИ СТЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА?

– Всичко, което е в българската, се случва глобално и в световната художествена гимнастика. Ние сме едно голямо семейство и в този тежък момент отново сме обединени. Ще бъдем еднакво потърпевши. Дай, Боже, да не стане още по-сериозно положението. Вярвам, че ще се справим и ще успеем отново да заживеем живота си, както е било преди коронавируса. Смятам, че след това, което изживяват в момента, хората ще бъдат много по-разумни.

– НА 15 МАРТ ИМАХТЕ РОЖДЕН ДЕН. КАК ГО ОТПРАЗНУВАХТЕ?

– Прекарахме една хубава вечер, доколкото може да е такава в тази ужасна ситуация, в която се намира светът. На 15 март изписаха втората ми внучка Емили от болницата. Голяма радост беше, най-големият ми подарък. Станах баба за втори път и съм в очакване на трето внуче. Много съм щастлива. Всяка минута, в която имам възможност, помагам на децата си. През живота си съм била много заета с художествената гимнастика, но никога не съм позволявала близките ми да усетят липсата ми.

– ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ ПРОМЕНЕНА НА 57 ГОДИНИ?

 

– Ако не съм променена, ще е жалко. Вярвам, че човек се ражда за това да се променя и израства. Дай Боже, да съм еволюирала, а не деградирала. Отговорността на всеки човек не е никак малка. Стремя се много да се променям и да анализирам живота си. Сега съм на етап, в който вече нямам дори желание да си изказвам мнението, освен ако някой не го поиска. На лошите хора и хейтърите не обръщам внимание. Винаги различавам истината.

– КОЛКО ВНУЧЕТА ВИ СЕ ИСКА ДА ИМАТЕ?

– Кланът Сиракови трябва да расте (смее се). Колкото Бог е казал, и колкото преценят децата. Огромно щастие за нас с Наско са внучетата. Семейството става много различно с появата им, променят се навиците и сме още по-сплотени. И в момента голямата внучка Илиана е вкъщи с родителите си.

– БЕШЕ ТИРАЖИРАНО, ЧЕ ДЪЩЕРЯ ВИ СЛАВЕЯ, КОЯТО ВИ ДАРИ С ВТОРАТА ВНУЧКА ЕМИЛИ, СЕ Е ОМЪЖИЛА ТАЙНО ЗА СВОЯТ ЛЮБИМ ИВАН БОРИСОВ. ВЯРНО ЛИ Е?

– Не е омъжена. По-малката ми дъщеря Виолета се омъжи след 7 години. Може да стане така и при Славея… Тя се сгоди за Иван и ни дари с второ внуче.

– ЗА 36 ГОДИНИ СЪВМЕСТЕН ЖИВОТ СЪС СЪПРУГА ВИ НАСКО СИРАКОВ, МНОГО ТРУДНОСТИ ЛИ СЕ ПРЕЖИВЕЛИ?

– И двамата сега се чувстваме спокойни и зрели. През годините сме преминали през различни перипетии, които сме осъзнали. В началото – в период от около 4-5 години, са се случвали игри на нерви. Имали сме скандал, при който ядосана изхвърлих куфар с дрехи от 17-ия етаж. Днес се чувствам уютно и приятно, спокойна и силна. Мисля, че и на двамата с Наско ни е супер един с друг.

– БАЩА ВИ КАК Е?

– Много го пазим. На 89 години е. Гледаме си го, но и той е дисциплиниран.

– ИЗГЛЕЖДАТЕ МНОГО ДОБРЕ. КАКВИ ГРИЖИ ПОЛАГАТЕ?

– Това как изглеждам донякъде е и ген. На една определена възраст жените напълняват, но за мое щастие, на мен това не ми се случи. Полагам и грижи за външния си вид – ходя на козметик, фризьори… Опитвам се да изглеждам добре. За мен е важно самата аз да се харесвам, да съм доволна от себе си.


– КОЛКО КИЛОГРАМА БЯХТЕ КАТО ГИМНАСТИЧКА? А ДНЕС?

– На 20 години – като активна гимнастичка, се изискваше от мен да бъда 43 кг при положение, че бях висока 164 сантиметра. Почти никога не успявах да съм на тези килограми, бях 45-47. В момента съм 52 при същата височина.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лъсна кошмарен детайл от смъртта на Хлебарката, загинал в гробището на избити мутри във Врачанско
Next: Изгоряха 803 млн. лв. от парите за втора пенсия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.