Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има ли мъж до Алекс Сърчаджиева? Тя отговаря: Категорично ДА, ето как се казва
  • Новини

Има ли мъж до Алекс Сърчаджиева? Тя отговаря: Категорично ДА, ето как се казва

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
vsdfvsdfbfgbdgfnghngh.png

Моноспектакълът, в който Алекс Сърчаджиева разказва по изключително емоционален начин живота си, не оставя никого със сухи очи на финала. Актрисата, която е претърпяла доста удари от живота, сега сподели за някои много лични моменти – за отношенията си с майка си, покойната актриса Пепа Николова, за трудния момент след смъртта на любовта на живота й, Иван Ласкин, както и за собствените си душевни драми.

Запитана дали ще събере смелост да напише книга за Пепа Николова, Алекс споделя, че все още не знае дали е готова за това и допълва, че вярва, че нещата се случват в точния момент.

Никога не се е вземала твърде насериозно и подчертава, че това е по съвет на майка й.

Вярва, че готините приятели, които я заобикалят, ще я върнат обратно на земята, ако някога „рязко изплиска легена“.

Все още не е успяла да превъзмогне мъката по майка си. По този повод споделя, че в един момент животът ти просто рязко се променя и оставаш абсолютно сам, а да си сам е много трудно. Хората, помогнали й да се изправи отново на крака, били приятелите й и Иван Ласкин.

В момента, в който Алекс Сърчаджиева изгубила майка си нямала нито гадже, нито дете. Тоест с нейната смърт изгубила цялото си семейство.

Дванайсет години по-късно, актрисата губи и любимия си – Иван Ласкин. Тогава се облегнала на приятелите си и на дъщеря им София. Спомня си, че когато майка й си отишла от този свят, имала право да се лута в емоциите си, докато когато изгубила любимия си мъж не можела да си позволи подобно нещо, тъй като вече имала дъщеричката си София.

По горещата тема дали има нов мъж в живота й, Алекс Сърчаджиева отговаря категорично: „Да“ и допълва, че се казва „Аскеер“. Посочва, че стои на почетно място в дома й, изслушва я внимателно всеки път и я разбира. При все, че не говори, я кара да се чувства щастлива.

Не крие, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Вярва, че след смъртта си човек отива на по-хубаво място и допълва, че за нея адът е тук на земята.

За 13-годишното й съжителство с Иван Ласкин имали и трудни моменти, но любовта им била емоционална.

Напук на някои твърдения, Алекс Сърчаджиева посочва, че дъщеря й София и тя имат перфектни отношения с първородната дъщеря на Иван Ласкин – Люба. Дори я определя като „прекрасно момиче“.

След кончината на Иван Ласкин останала без пукнат лев. Но не защото не е работила, а защото тримесечния му престой в болницата струвал страшно много пари. Стигнала до там, че в продължение на месеци с дъщеря й живеели при приятели и се хранили у тях. Нямала пари дори за хляб.

При все, че се е сблъсквала с предателства, винаги е намирала сили да стане и да продължи напред. Опитва се да гледа по-философски на нещата и заявява, че разочарованието и предателството са част от живота. Тя вярва, че в крайна сметка достойните хора винаги остават до приятелите си.

В заключение разкрива, че е благодарна на биологичния си баща Йосиф Сърчаджиев за това, че я има.

Иска да му каже много неща, но не би искала разговорът им да става обществено достояние, пише kliuki.ws.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНБ пресметна печалбата на банките, огласи нещо притеснително
Next: Йосиф Сърчаджиев сериозно закъса със здравето, вече е със…

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.