Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има ли мъж до Алекс Сърчаджиева? Тя отговаря: Категорично ДА, ето как се казва
  • Новини

Има ли мъж до Алекс Сърчаджиева? Тя отговаря: Категорично ДА, ето как се казва

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
vsdfvsdfbfgbdgfnghngh.png

Моноспектакълът, в който Алекс Сърчаджиева разказва по изключително емоционален начин живота си, не оставя никого със сухи очи на финала. Актрисата, която е претърпяла доста удари от живота, сега сподели за някои много лични моменти – за отношенията си с майка си, покойната актриса Пепа Николова, за трудния момент след смъртта на любовта на живота й, Иван Ласкин, както и за собствените си душевни драми.

Запитана дали ще събере смелост да напише книга за Пепа Николова, Алекс споделя, че все още не знае дали е готова за това и допълва, че вярва, че нещата се случват в точния момент.

Никога не се е вземала твърде насериозно и подчертава, че това е по съвет на майка й.

Вярва, че готините приятели, които я заобикалят, ще я върнат обратно на земята, ако някога „рязко изплиска легена“.

Все още не е успяла да превъзмогне мъката по майка си. По този повод споделя, че в един момент животът ти просто рязко се променя и оставаш абсолютно сам, а да си сам е много трудно. Хората, помогнали й да се изправи отново на крака, били приятелите й и Иван Ласкин.

В момента, в който Алекс Сърчаджиева изгубила майка си нямала нито гадже, нито дете. Тоест с нейната смърт изгубила цялото си семейство.

Дванайсет години по-късно, актрисата губи и любимия си – Иван Ласкин. Тогава се облегнала на приятелите си и на дъщеря им София. Спомня си, че когато майка й си отишла от този свят, имала право да се лута в емоциите си, докато когато изгубила любимия си мъж не можела да си позволи подобно нещо, тъй като вече имала дъщеричката си София.

По горещата тема дали има нов мъж в живота й, Алекс Сърчаджиева отговаря категорично: „Да“ и допълва, че се казва „Аскеер“. Посочва, че стои на почетно място в дома й, изслушва я внимателно всеки път и я разбира. При все, че не говори, я кара да се чувства щастлива.

Не крие, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Вярва, че след смъртта си човек отива на по-хубаво място и допълва, че за нея адът е тук на земята.

За 13-годишното й съжителство с Иван Ласкин имали и трудни моменти, но любовта им била емоционална.

Напук на някои твърдения, Алекс Сърчаджиева посочва, че дъщеря й София и тя имат перфектни отношения с първородната дъщеря на Иван Ласкин – Люба. Дори я определя като „прекрасно момиче“.

След кончината на Иван Ласкин останала без пукнат лев. Но не защото не е работила, а защото тримесечния му престой в болницата струвал страшно много пари. Стигнала до там, че в продължение на месеци с дъщеря й живеели при приятели и се хранили у тях. Нямала пари дори за хляб.

При все, че се е сблъсквала с предателства, винаги е намирала сили да стане и да продължи напред. Опитва се да гледа по-философски на нещата и заявява, че разочарованието и предателството са част от живота. Тя вярва, че в крайна сметка достойните хора винаги остават до приятелите си.

В заключение разкрива, че е благодарна на биологичния си баща Йосиф Сърчаджиев за това, че я има.

Иска да му каже много неща, но не би искала разговорът им да става обществено достояние, пише kliuki.ws.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНБ пресметна печалбата на банките, огласи нещо притеснително
Next: Йосиф Сърчаджиев сериозно закъса със здравето, вече е със…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.