Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имен ден: Прекрасни имена черпят днес, спазва се изключително строга забрана
  • Новини

Имен ден: Прекрасни имена черпят днес, спазва се изключително строга забрана

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
imenadsfkgsdkfgofdsgfd.png

Православната църква чества днес Свети Сава Освещени. Той е роден в Кападокия през IV век. Още 18-годишен постъпил в манастир, където получил образование, обикнал монашеския живот и бил подстриган за монах.

Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

Там постъпва в манастир, където прекарва 20 години. Пожелал по-голямо усамотение и се поселил в една пещера. Там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. След много години живот в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим.

Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир.

В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Умира на 94-годишна възраст в 533 г.

Интересното е, че в българските предания най-често Сава е представена като светица.

Първият празничнообреден комплекс на декември е съставен от три последователни дни: 4, 5, и 6-ти декември, споени в една свещена триада от светиите Варавара, Сава и Никола. Дедите ни възприемали Варвара и Сава като две сестри на свети Никола, различни по нрав, но длъжни да подготвят празника му.

Като типично женски празници, Варвара и Сава са изпъстрени с различни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали помежду си коя първа ще раздаде своята погача из махалата.

Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това най-напред, ще се омъжи първа през годината.

На Свети Сава девойките също ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следния диалог:

– Не така, чедо, обърни ситото! Че то, иначе кой ще те научи?
– Свекървата, – отговаряла девойката.
– Дай Боже да бъде по -добра от мен! – благославяла бабата.

Това обредно магическо действие трябвало да помогне на момичето да се изпълни желанието му и не само да се задоми скоро, но и да влезе в добро и заможно семейство, да случи на добра свекърва.

„Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“ повтаряли дедите ни и се подготвяли за един от най-големите семейни празници в народния календар, съвместил стародавните вярвания с християнския канон. В някои места честват празника на свети Сава като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал, заедно с най-старата жена в дома.

На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.

Днес имен ден празнуват Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина, Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е България да разбере на колко години е месото в колбасите
Next: Пловдивско село почерня от полиция! Брутално престъпление е било извършено, има много загинали

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.