Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Индийски пророк предупреждава за събитие, което ще шокира целия свят и вече нищо няма да бъде същото
  • Новини

Индийски пророк предупреждава за събитие, което ще шокира целия свят и вече нищо няма да бъде същото

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
sdfvdfkbvkfdbkfgkbfg.png

Сай Баба от Ширди е индийски светец, който почина сравнително наскоро, през 2011 г. Но неговите дейности, особено предсказанията за бъдещето, се помнят и до днес.

Сай Баба от Ширди
По едно време раждането на Сай Баба беше предсказано от много индийски астролози.

Всички единодушно заявиха, че на света ще се появи милостив спасител. Какво точно са имали предвид и за какво индиецът предупреди човечеството, четете по-нататък в материала.

САЙ БАБА ОТ ШИРДИ
В Индия от много години чакат спасител, който може да лекува и насочва хората в правилната посока. Те чакаха истински избрания, някой, който можеше да научи хората какво е истина и мъдрост.

В деня на раждането на Сай Баба хората в селото видели специален знак. Докато беше още много млад, бъдещият светец вече можеше да изпълнява желанията на хората. Стотици хиляди индийци са научили каква е силата на Сай Баба. Той има милиони последователи по целия свят.

Той учеше хората на любов и милост към всичко живо. Ако се вярва на това, което пишат в интернет, индиецът имаше специална дарба. Той знаеше как да материализира предмети. Може да са изгубени вещи или документи, стари снимки или писма.

Освен това жестът на благословия от мъдреца имаше специална невероятна сила. Веднъж Сай Баба беше сниман в момента, когато показа този жест. Хората от различни части на Индия започнаха да го копират и също така поставиха снимка на стареца в къщата си вместо икони. Тази картина дори беше нанесена върху възпалени места по тялото. Говори се, че снимката имала чудотворен ефект.

Невероятната сила на един индийски светец
Веднъж някой се сети да си пожелае нещо, докато държеше снимка на старец. Това се случи, когато Сай Баба вече не беше жив. Когато желанието се сбъдна, хората в цяла Индия започнаха да повтарят едно и също нещо.

Сай Баба е бил наставник на десетки индийски гурута. Известен е с точните си пророчества и предсказания за бъдещето. Веднъж мъдрецът казал, че ние идваме на земния свят заради душите си, а не заради телата си. Трябва да можем да прощаваме и да помагаме на тези, които ни питат за това. Така си помагаме.

Мъдрецът каза, че 21 век ще бъде последният път за 70% от населението на света. До 2024 г. броят на природните бедствия и аномалии ще расте с главоломна скорост. Нашият свят ще свърши и ще се роди чисто нов. Само 30% от населението на света ще попадне в него.

Сай Баба каза, че вижда как температурата на въздуха се повишава до 72 градуса по Целзий. Водата в реките и езерата става много гореща, а океаните преливат с мощна сила. Само в планината ще може да се живее, защото там ще е по-студено. И там хората ще могат да обработват земя и да отглеждат храна.

Но на Земята ще дойдат някакви сили, които ще лишат хората от разума им. И тогава те ще бъдат лесни за управление. Голяма вода ще отнесе част от земните територии. Някой ще намери подслон в някои европейски страни. Но над тази територия се струпват облаци. Ще има недостиг на чиста питейна вода и храна.

Ще се върнем във времето, когато са написани първите карти на Земята и са открити нови континенти. Познатите ни градове и страни ще започнат да изглеждат напълно различни. Преди планетата да започне да се възстановява, Земята ще бъде изчистена от всичко ненужно. А това означава, че ще започнат да се появяват нови вируси. Но в същото време ще се появят и нови видове растения и животни.

С течение на времето ще започнат да се появяват нови обитаеми територии. Хората обаче ще трябва да ги научат отново. Ще започне времето на взаимната подкрепа и помощ. Хората ще разберат, че вече не може да се живее както преди.

Чудя се какво мислите за подобни прогнози? Вярвате ли?

Continue Reading

Previous: Гърция вдига минималната заплата, за нас сумата е космос
Next: 195 литра на квадратен метър: Небето се отвори над български град

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.