Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искат спиране на Ергенът заради снощните обиди към Пламена
  • Новини

Искат спиране на Ергенът заради снощните обиди към Пламена

Иван Димитров Пешев март 26, 2023
gasujytjfghfgh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Габи прекрачи границите на възпитанието и доброто поведение в „Ергенът“. От самото начало обект на злостните й нападки е Пламена и то най-вече заради теглото си.

С какво самочувствие дюнера ми отговаря. Каквото и да си говорим има други формати, където може да се включи за да е по-равностойна.

Непрекъснато е следена с какво се храни и с колко и съответно се коментира с ехиден смях и подмятания.

Глиган Пешев е много настървена, ако не е хапнала на закуска десет филии, коментира Габи.

Аз за да съм слаба спортувам, храня се здравословно, не ям по двадесет филии на закуска, приглася и Елисавета.

Двете дами продължиха да й правят напук дори и на вечерния коктейл. Грубо погазиха правилата, само за да я дразнят.

След забележка от страна на Пам нещата ескалираха и в скандала се намесиха още момичета при което Габи свали всички задръжки и стана страшно.

Нормално държание от мен не очаквай. Не съм чувствителен човек като вас, какво не разбрахте. Не е мой проблем кой как се чувства. Не ми пука за никой.

Наложи се приятелките й да я изведат, за да не стане по-голям проблем.
Всичко това остави доста лошо впечатление у зрителите.

Нещо аз се обърках.. Елисавета и Габи се наговориха да съсипят вечерта, а след като го направиха твърдят, че не било умишлено? Те са агресорите, а накрая така обърнаха нещата, че аутсайдерите станаха такива в очите на всички.

Отиде на една среща и край, вече “координатор отношения”! Мони със сигурност е била права! Няма го спокойния уравновесен характер, който да спре това безкрайно бълване на не смислово свързани думи. Може би, ако някоя съумее да се абстрахира от крясъците, жестовете и нападателната стойка на Габка, ще и “свие сърмите”, уви няма такъв! 🤷‍♀️ Простотията пак побеждава!

Елисавета и Габи минаха всякакви граници.При това Габи си изтърва нервите. Дано следващия път не получи роза.

Не пиша “хейт” коментари, но това същество е НЕтърпимо за гледане. Няма смисъл да споменавам отношението, камо ли каквато и да е ценностна система. Ако в момента съм на нейно място, няма да потъна от срам, а ще се хвърля от някой небостъргач или ще се заровя в дъното на земята. Млади хора,момичета, не толерирайте това поведение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дълги години не смеех да споделя с никого: Моята тайна ще ви научи да внимавате кого допускате до себе си
Next: Баба Ванга го е казала: Семейството е свято! Не се делете, децата страдат, а и вие хаир няма да видите!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.