Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искат спиране на Хелс кичън след снощи, Шеф Ангелов мина всякакви граници
  • Новини

Искат спиране на Хелс кичън след снощи, Шеф Ангелов мина всякакви граници

Иван Димитров Пешев март 14, 2023
hehehasldasdlkaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри Нова ТВ:

Шеф Ангелов заля участник със сос

Луд скандал си спретнаха кандидат-шефовете в червения отбор на Хелс кичън.

Събраха се заедно все личности с високо самочувствие и мнение за себе си и бе въпрос на време конфликта да се случи.

 

Кристиан от Варна и Станислав от Перник едва не стигнаха до бой на вечерната резервация. Само активната намеса на Мартин предотврати физически сблъсък.

Но крясъците им кънтяха из целия ресторант и гостите станаха свидетели на грозната сцена.

 

Всичко тръгна от не добре направените заготовки за вечерта, които повлякоха редица грешки. Станислав опита да се оправдае пред шеф Ангелов, като каза, че ризотото и пюрето той го е правил. Оказа се дело на Кристиан и оттам нещата излязоха извън контрол.

Не си приписвай неща, които не си правил, направи забележка той на Станислав.

 

Тук сте за да готвите. Единствения, който крещи в кухнята съм аз. Заставате и двамата на станция „гарнитури“. Имайте късмет да ми издадете нещо, което не е съвършено.

След отново грешка в гарнитурите Станислав бе изгонен почти единодушно от кухнята.

 

Скандалът продължи и в общежитието.

Там където съм бил не можеш да издържиш и един ден, само това ще ти кажа, репликира Кристиан.

Вечерта завърши с номинации на Станислав и Венелин, но шеф Ангелов не изгони нито един от двамата.

Двамата главни герои на вечерта успяха да разделят мненията дори и зрителите пред екрана.

Кристиан ще разедени червените. Справяха се идеално. И лоши моменти имаха, но играха отборно, говореха си и издаваха резервациите си. Тоя ще ги обърне един срещу друг

Много агресия, която агресия под формата на негативизъм отива на масата и при негово Величество клиента!!! Ако майстора Виктор Ангелов не ги озапти изхвърчат в комплект и двамата…😶

 

Кристиян е страхливец , нервен показа се ,не поема отговорност.А как само се ядоса , щом Станислав остана , с яд каръшик си наведе главата. Кристиян разбра още щом дойде че Станислав е много в нещата, по някакъв начин иска да го смачка. Но шефа видял че Станислав има хъс, потенциал, знания. Тоя новодошлия ще се издъни, само да не раздвои отбора.

Станислав е номер 1! Този с нервите даже не му знаех името. Сега го разбрах!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черното злато на Родопите – богатство, което всеки иска да пипне
Next: Софиянци му намериха цаката, яйцата им излизат под 10 стотинки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.