Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Испания го съсипа! Голямо зло застигна култовия Васил Василев – Зуека
  • Новини

Испания го съсипа! Голямо зло застигна култовия Васил Василев – Зуека

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
zauauekasksaa.jpeg

Васил Василев – Зуека май изживява тежък период в Испания, за който обаче, не е ясно дали е бил подготвен психически.

Причината е резкия спад на продажби на картините, които популярният актьор и тв водещ рисува.

След увеличението на цените дори и най-известните творби на Зуека много трудно или изобщо не се продават.

От месеци насам произведенията стоят непокътнати, тъй като желаещите да се сдобият с част от таланта на 57-годишния художник, който преди две години преоткри страстта си да рисува, отказват да платят суми от 1500 – 2500 лв.

Не изпускай тези оферти:

Най-скъпа продължава да бъде “Вържи шута, да ти е мек трона“, струваща 2500 лв.

От март досега тя все още не е закупена. Следвана е от “Пътят на рибата“, “Преди лягане“ и “Яйцето“ – всичките по 1500 лв.

Единствените две откупени картини, предлагащи се над хилядарка, са “Мата Хара“и “Завинаги заедно“ с обявените 1300 лв. Налични са още “Сирни заговезни“ за 1300 лв. и “Танц“ за 1000 лв., пише “Галерия”.

Според запознати Василев ще се озове пред фалит, ако не промени ценовия каталог. За да компенсира загубите, той промотира нови платна в официалния си профил в Инстаграм. Преди дни пусна произведенията “Адам и Ева“, “Жена“ и други.

Зуека припечелва още от платна по поръчки, като една от най-големите му е с размери 150/120. “Аз пък да не съм по-долу”, шегува се той с големината, позирайки пред почти завършената картина.

През последните месеци той е в Испания, където живее с близките си. Не се връща често, въпреки че всичките му приятели и познати очакваха да прекарва няколко дни месечно в България.

Една от причините, провокираща го да е на родна земя, е щерка му Девина. По-рано момичето режисира нов късометражен филм, след огромния успех на “Хлад“, който спечели престижни награди в редица фестивали.

Неотдавна тя окончателно приключи с работата по втората си лента – “На игра“. Сюжетът на филма се развива в стая за арести, а мястото на снимките е в такова истинско помещение, което се намира под стадион “Васил Левски“.

Източник: lifebg.eu

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Опасно: Гръмотевични бури и градушки ще ударят 5 района на България
Next: Важно за пенсионерите! Така ще се увеличат парите им от 1 октомври – ТАБЛИЦА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.