Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йордан Цонев рядко се изказва, но днес в най-критичния момент прочете тежката си присъда за кабинета Петков
  • Новини

Йордан Цонев рядко се изказва, но днес в най-критичния момент прочете тежката си присъда за кабинета Петков

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
dancohmenentanta.jpg

„Най-сериозната антикризисна мярка е свалянето на кабинета. За мен нов кабинет в рамките на този е утопия. „. Това каза пред БНР Йордан Цонев, зам.-председател на ДПС и депутат в 47-ото народно събрание.

„Може би е най-добре да се помисли дали да няма антикризисен кабинет със срок и с конкретни задачи. Но и за това съм скептик“, допълни той и поясни, че не са преодолени натрупаните негативи между партиите в този парламент.

Цонев е убеден, че трябва да има предсрочни избори. Сегашните управляващи ни загубиха време и ни набутаха още по-сериозно в кризите, смята той. С предсрочен вот България ще може да си формира хомогенно идейно евроатлантическо мнозинство, убеден е той.

Според зам.-председателя на ДПС за всеки опитен политик ситуацията с ИТН няма как да е изненада, тъй като конфликтът в цялата коалиция е зреел още от първия ден.

„Оприличавам тази коалиция на маса с четири крака с различна дължина. Тези момчета се оказаха много тежко недоразумение. Вместо да възстановят диалога, те го нарушиха. Не подкрепиха нито едно законодателно решение, което представлява истинска борба с корупцията. Отхвърлиха наш законопроект, с който спираме ин хаус процедурите, които според тях бяха най-голям източник на корупция. За тях корупция е това, в което не участват. Но корупция има там, където има власт“, каза Цонев.

Като зам.-председател на ДПЦ Цонев категорично се разграничи от Слави Трифонов и неговата партия „Има такъв народ“.

„Ако Слави беше продукт на ДПС, всичките неща миналата година нямаше да се случат. Още юли щеше да има кабинет, който да поеме ударите на кризата. Но те едно си знаят – дойде ли момент да изтърват властта, вадят плашило ДПС“, каза Цонев.

Той изтъкна, че като опозиция депутатите от ДПС ще гласуват против актуализацията на бюджета.

„На второ четене ще внесем цял пакет от мерки, които ще бъдат в полза на хората, на бизнеса. В бюджета на управляващите подкрепата не е фокусирана, не е силна там, където е най-нужно… Като изпомпваш пари от бизнеса и хората и после ги връщаш, инфлацията става спираловидна“, каза Цонев.

Политикът коментира политиката на премиера Кирил Петков по отношение на Република Северна Македония и пътя ѝ към Европейския съюз. Според него премиерът е направил най-лошото възможно.

„Без да се опре на институциите, той тръгна да решава някакви въпроси сам някъде. Игнорира собствения си външен министър. Политиката на ДПС е, че българският интерес изисква Западните Балкани, дори и Сърбия, и Турция, да бъдат членове на НАТО и на ЕС. Ако всички балкански страни сме членове на един политико-икономичен клуб като ЕС и на военен като НАТО, това гарантира стабилността, мира и просперитета на Балканите. Но може ли това да става за сметка на българския национален интерес? Не!“.

Цонев отрече твърдения, че „ДПС имало залитания по руската страна“. По думите му ДПС е най-последователната евроатлантическа партия с всяко свое действие.

Според него това е инструмент да държат ДПС извън властта.“ Превърнаха се от комунистически глашатаи във влъхви на евроатлантизма. И защо? За да осребряват евроатлантизма, а не защото отвътре им идва“, каза Цонев.

Според него сега в медиите има едностранно представяне на темите. „Младостта ми мина в онази държава, когато въртяхме копчето на вефа, за да чуем другото мнение. Никога не съм си представял, че ще дойде време, когато другото мнение ще бъде потискано отново. Моето кредо е евроатлантизмът. Може да не съм съгласен с другото мнение, но то трябва да присъства“, каза Йордан Цонев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА В БЪЛГАРИЯ: Стихията отнесе паважа във Враца, скали рухват върху пътя край Петрохан
Next: Невиждан апокалипсис в Северозапада! Всичко е под вода във Враца, а във Вършец

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.