Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йотова разтресе държавата: След кабинета Петков ще останат пепелища! Решиха, че могат всичко
  • Новини

Йотова разтресе държавата: След кабинета Петков ще останат пепелища! Решиха, че могат всичко

Иван Димитров Пешев юни 8, 2022
iotaoviareshihaha.jpg

„Когато един кабинет се затваря само в кръга на министрите, той се отдалечава от хората, каза тя. Вицепрезидентът Илияна Йотова отправи тежки критики към кабинета „Петков“, отговаряйки на въпроси за бежанците, за актуализацията на бюджета, за отношенията ни със Северна Македония.

„По друг начин трябваше да се организира кампанията в помощ на украинските бежанци“, заяви тя пред БТВ. И припомни, че има опит по темата от времето като евродепутат и зам.-председател на вътрешната комисия на Европейския парламент, отговарящ за бежанските кризи. На директния въпрос защо тогава не е помогнала на правителството, Йотова отговори: „Много бързо решиха, че могат всичко!“

Илияна Йотова припомни, че този кабинет е дошъл на вълната на огромни надежди. „Когато дойде разочарованието, от надеждата остават пепелища“, коментира тя.

Вицепрезидентът подчерта, че още не губи надежда, че управляващите няма да приличат на предишните, че ще толерират компетентността, а не партийните назначения.

„Не бива да пропиляват надеждата, с която дойдоха”, повтори Йотова. И обърна внимание, че е важно как се взимат решенията. „Новите управляващи не трябва да приличат на тези от последните 12 години. Те трябва да бъдат добри управленци и да поемат отговорности. Не трябва да се оправдават, че има много кризи и че коалицията е сложна“, посочи тя.

Илияна Йотова попита кои са съюзниците на управляващите при актуализацията на бюджета, за да бъде тя успешна и приета в обществото. И даде пример за синдикатите и Сдружението на общините, което днес имаше конгрес. „Защо централната власт шест месеца не прие Сдружението“, попита риторично тя. И посочи: „Когато един кабинет се затваря само в кръга на министрите, той се отдалечава от хората.“

„Президентската институция не е инкубатор за партийни проекти“, бе категорична Илияна Йотова. Въпросът към нея бе свързан с новата партия на Стефан Янев „Български възход“.

„Ако президентът Радев реши да се занимава с партийно строителство, мисля, че ще го обяви пръв. Той няма нужда да се крие зад проекти“, посочи Йотова.

„Мен не ме изкушава никакъв нов проект. Мога от време на време да критикувам БСП, но съм си ляв човек”, добави вицепрезидентът.

Йотова коментира и темата с оръжието за Украйна, която отново повдигна посланикът на Киев. В телевизионно предаване той каза, че украинското посолство е изпратило нота до България с искане на оръжие. Според Йотова би трябвало не посланик Москаленко, а външното ни министерство да огласи нотата. „Редно беше въпросът да бъде отнесен до Министерския съвет и там да бъде взето решение“, посочи тя. Йотова припомни, че не толкова отдавна (на 4 май 2022 г. – б.р.) парламентът се е произнесъл по този въпрос.

„Буди недоумение фактът, че подобни важни новини научаваме от чужди посолства. Външно министерство трябваше да съобщи, че е получило нота. Всяко скриване на подобна информация буди съмнение“, допълни още Йотова.

По темата с призива на премиера Петков да се свика КСНС за С Македония, Илияна Йотова посочи, че нищо по спорните въпроси със Скопие не е помръднало – нито с паметниците, нито с учебниците по история.

Йотова припомни, че въпросът за правата на българите в РСМ е поставен в Брюксел за пръв път от президента Румен Радев. И това е станало при първото му отиване на заседание на Европейския съвет.

„Президентът Румен Радев води много разговори, няма посещение, в което темата за Северна Македония да не е повдигната“, каза още вицепрезидентът.

„Телефонните обаждания на тема българска позиция и членство на РСМ продължават. Да бъдем честни и да признаем, че има натиск за РСМ от нашите европейски партньори“, каза още Илияна Йотова.

„Нямам усещане, че България води две политики по отношение на РСМ. Не намирам разминаване на позициите на отделените институции по темата. Ако има някакви опити на съветници на министър-председателя Кирил Петков, се надявам да е взел мерки“, заяви Илияна Йотова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съболезнования за загиналия във Варна герой Иван
Next: На живо от маршрута Хасково – Свиленград, смърт почерни България. Kатастрофа с автобус

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.