Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Казвам се Евгения и никога повече няма да си мълча, но няма и да говоря
  • Новини

Казвам се Евгения и никога повече няма да си мълча, но няма и да говоря

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
evevgeniq.jpg

Жестоко убитата млада жена и майка – Евгения, сякаш за последно проговори…

Тя „възкръсна“ за кратко, но и завинаги, чрез покъртителното излияние на Ева Колева.

С последните си думи, Евгения ни разтърси, тя вика силно без глас в съзнанието ни, като да ни предупреди и изкаже всичко онова, което приживе не успя.

 

Не изпускай тези оферти:

Публикуваме целия разказ на Ева Колева без радакторска намерса:

Почивай в мир, мило момиче!

„Казвам се Евгения.

Аз съм млада, възпитана и скромна. Имам кестенява коса, но за годежа си с бъдещия си съпруг, се изрусих.

Имам големи, честни очи, но вече нищо не виждам с тях.

Очите ми вече са слепи.

Аз съм образована, имам прилична работа и планове за живота си. Мечтая след сватбата да имам дете, да си вземем жилище, да го обзаведем.

 

За обзавеждането за детска стая не се тревожа, родителите на съпруга ми ще ни помогнат.

Те са толкова мили с мен, наистина!

Майката на бъдещия ми съпруг ме посрещна с домашна питка, постла ми легло в дома си.

Баща му ме изпрати в куфар.

Когато все още имах глас, исках да изляза на балкона на семейния ни апартамент и да викам.

Да викам, колкото ми държи гласа.

Исках да ви предупредя, мили мои съседки, вие, на които гаджетата ви ви дърпат за косата грубо и недодялано по време на секс.

Те не го правят за ваше удоволствие, мили момичета. Те просто ви насилват.

Вие, чиито мъже удрят с юмрук по масата, когато се изсмеете на шегата на известен актьор по телевизията. Те после ще ви нарекат „долен боклук“ и ще стоварят юмрука в корема ви.

Вие, които треперите над всяка супа, която сте готвили, за да се хареса на мъжа ви. А той демонстративно бута чинията и казва „не съм гладен“.

Разбира се, че не е гладен за глупавата ви супа. Гладен е за това по-късно вечерта да ви я излее във врата, да я разсипе по стената и пода и да ви заплаши, че вие, мили момичета, сте следващите.

Вие, които никога не бихте признали, че мъжа ви стиска китката ви по силно понякога, че ви прави скандали заради работните ви срещи, че ви излива чашата в лицето, защото тази вечер в ресторанта, сте погледнали приятеля му и сте се усмихнали вежливо.

Вие, мили съседки, майки, сестри, любими и приятелки,

 

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СТЕ ВЕЖЛИВИ!

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СЕ УСМИХВАТЕ!

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СТЕ КРАСИВИ!

и да сте живи също нямате право.

Ревността се просмуква през сватбените ви чаршафи и се слива с лигите, течащи по устата на този мъж до вас.

Кръвта ви вече тече по кокалчетата на юмруците му.

Сълзите ви поливат моите мушката на балкона.

Добри хора ще отгледат детето ни, вашето, моето и на още някое момиче.

Институциите ще разследват.

Ще има присъди.

Ще има и наказания.

 

Само мен, Евгения от Перник, няма да ме има, защото вече съм в куфар.

И това не е най-лошото.

Най-лошото е, че гласът ми не се чува, защото го заглушава мълчание, омотано 4 пъти със стреч фолио.

P.S. Казвам се Евгения.

И никога повече няма да си мълча,

но няма и да говоря.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много силно земетресение удари до България! Усети се и в много наши градове
Next: ЯКА ПРОМОЦИЯ! Пастърма за 112 лв. килото в Кауфланд

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.