Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да премахнем трайно всички мравки, бълхи и хлебарки
  • Новини

Как да премахнем трайно всички мравки, бълхи и хлебарки

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
saraskraskrkasodasidaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трайно премахване на всички гадинки. Мравки, бълхи и хлебарки са най-честите неканени гости в нашите домове и апартаменти. Разбира се, всички знаем за опасностите, които носят тези противни насекоми.
Днес, ще ви представим 12 чудесни метода, с които ще можете да се отървете от тези вредители веднъж завинаги!

1) Използвайте препарати за миене на съдове срещу бълхи. Най-добре е да приложите натуралните формули и да тествате първо върху не голям участък.
От друга страна, можете да си направите капани за бълхи, като сложите препарата за миене на съдове в плитка купа или чиния.

2) Почистване и прахосмукачка в действие – това е всичко! Специалистите обясняват, че за да се отървете от бълхите, вие трябва да се отървате и от техните яйца и ларви.

Ако имате домашни любимци, проблемът с бълхите няма да бъде решен, докато не им купите ново легло и спално бельо.

3) Поръсете килима със сол. Солта дихидратира и убива бълхите, живеещи в килима. Трябва да използвате ситна сол и да я оставите 1-2 дни.

4) Направете си натурален спрей. В състава на този чудотворен спрей могат да бъдат включени естествени продукти като масло от розмарин и цитронела.

5) Ограничете мравките с помоща на подръчни средства. Ако видите мястото, от което изпълзяват мравките, обработете го с вазелин.

6) Стръв или капан за мравки! Много специалисти предлагат да си направите домашна примамка чрез смесване на една част боракс и три части пудра захар. Захарта привлича мравките, а бораксът ги отравя!

7) Намерете гнездото на мравките. Бъдете внимателни: някои мравки са агресивни и хапят болезнено! Изсипете вряла вода върху гнездото, така че водата да се разпространи по целия тунел.

8) Уморете хлебарките. Хлебарките не могат да живеят повече от една седмица без вода, затова се уверете, че нямате течове в къщата си.

9) Спрете хлебарките. Както в случая с мравките, има естествени вещества и миризми, които хлебарките не могат да понасят. Те включват дафинов лист, ментово масло, кедрово дърво, краставица и лимон.

10) Използвайте примамка. Има много видове примамки в магазините, но вие можете да направите своя собствена. Разбъркайте борна киселина, брашно и захар.

11) Пригответе си свой собствен спрей! Как? Със сапун и вода. Напръсквайки със сместа върху плота, се образува слой, който ефективно лишава насекомите от кислород!

12) Направете си капан за хлебарки! Хлебарките се нуждаят от вода, така че ще отидат навсякъде, за да я получат. Частично напълнете буркан с вода и го поставете на място, където често виждате тези твари. Те ще се изкачат в съда, но няма да могат да излязат!

Надяваме се, че тези съвети ще ви помогнат! Ако сте харесали статията, не забравяйте да я споделите с приятелите си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди спират лекарствата за кръвно с цяра на Бай Добри от Костенец
Next: Най-новата светска двойка: Ергенът Евгени Генчев и певицата Дара

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.