Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как молитвата Отче наш лекува органи и системи
  • Новини

Как молитвата Отче наш лекува органи и системи

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
rpasprasyoaskyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Духът е животът, умът е строителят, а физическото е резултатът.”
~ Едгар Кейси

Не знам дали сте изпитвали силата на молитвата „Отче наш”. Аз лично много пъти съм се изумявала от бързото и мощно действие на тези простички думи за обръщане към Бог. Преди време четох за изследвания на аурата, които показват силно повишаване на интензитета на енергийното поле след произнасяне на тази точно молитва. Енергийното поле повишава своята вибрация и се усилва пропорционално на честотата на повторение на вълшебните думи. Колкото повече, толкова повече, както се казва.

Много любопитна, обаче, е връзката, открита и между Господнята молитва, както ще чуете да наричат още молитвата „Отче наш”, и жлезите с вътрешна секреция. Тези седем жлези образуват ендокринната или хормоналната система в човешките тела. От гледна точка на енергийната медицина, те се асоциират със седемте главни чакри, разположени на същите места, само че във финото съответствие на физическото тяло. Именно жлезите с вътрешна секреция най-напред приемат енергията от съответната чакра, преобразуват я в по-физиологичен тип сигнали и под формата на малки количества хормони я разпръскват в тялото. Те, разбира се, имат и много други функции, свързани, както с физиологията, така и с психическите и ментални процеси в човека.

„Аурата е ветропоказател на душата”, казва Едгар Кейси,

известен като медиум и феномен. Неговите „тълкувания” по отношение на хора, потърсили помощта му през годините, вълнуват и досега и могат да бъдат използвани в някои общи случаи, подобни на описаните в книгите му.

„Цветовете, излизащи от един човек, разкриват вибрационният му статус, те са симптоматични за действащите влияния в ендокринните центрове”- пише Кейси.

Всеки ендокринен център или жлеза съответства на аспект от молитвата „Отче наш”. Като се разтълкуват правилно значенията на пасажите, можем да предизвикаме верния отклик в центровете, което ще ни доведе до по-ясно разбиране на връзката ни с Бога, смята Дан Кембъл, един от изследователите на феномена Едгар Кейси.

Най-добре е да използваме молитвата като медитация. Когато сме спокойни и отпуснати, се освобождаваме от всичко, което пречи на енергията да протича през тялото ни плавно и хармонично.

Ето как се свързва молитвата с жлезите с вътрешна секреция:

Отче наш (хипофиза), който си на Небето,
Да се свети Името Твое (епифиза),
Да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя,
както на небето (щитовидна жлеза)
така и на земята.
Хляба наш насъщний дай ни го и днес (полови жлези)
И прости ни дълговете наши (надбъбречни жлези),
както и ние прощаваме на нашите длъжници.
И не веди нас в изкушение (панкреас)
Но избави нас от Лукавия (тимус)
Защото е твое Царството (щитовидна жлеза)
И Силата (надбъбречни жлези)
И Славата (хипофиза)
Амин!

Ако изпълнявате молитвата в медитация това ще усили действието й многократно.

„Ние трябва да се научим да медитираме така, както сме се научили да вървим”, пише Мередит Ан Пуриар,

в своята книга „Изцеление чрез медитация и молитва”.

Ендокринната система е източникът на нашите настроения, характер и природа. Всичко, което мислим и чувстваме, се регистрира в тях и се отразява върху тялото. Гняв, страх, блаженство, радост активизират секрецията им и цялата система реагира на нея.

За да повлияете благоприятно на своята ендокринна система, направете следното упражнение. Седнете или легнете, отпуснете се, пригответе до себе си лист и химикал, за да можете да запишете свои хрумвания или прозрения, които е възможно да получите, работейки със системата от жлези.

Затворете очи и се концентрирайте върху областта от тялото, където се намират половите жлези. Представете си един червен лъч, който меко блести под кожата ви, задръжте образа от 30 секунди до минута, после нека светлината избледнее и изчезне. Отбележете си всички мисли и чувства, които навлизат в съзнанието ви по време на тази визуализация и си ги запишете. Правете това за всеки следващ цвят и център. За панкреаса оцветете в оранжево, за надбъбречните жлези – в жълто, тимуса – в зелено, щитовидната – в синьо, епифизата – цвят индиго и хипофизата – във виолетово.

Правете това упражнение всеки ден в продължение на поне седем дни и се опитайте да уловите дали се променят вашите чувства и мисли, преминавайки през съответния център. Ако някъде усетите ниско вибрационни такива: страх, безпокойство или несигурност, спрете се по-дълго на съответното място и цвят.

След това упражнение или пък отделно от него и самостоятелно, можете да изпълнявате и медитацията, свързана с молитвата „Отче наш”, като имате предвид, че тук не използваме цветовете.

Отпуснете се и започнете своята мощна и трансформираща не само жлезите, но чрез тях и цялото ви същество молитва.

Кажете или повторете думите „Отче наш” и нека те отекнат в хипофизния център. Останете неподвижни за около 30 сек. и после продължете нататък, като следвате връзката между подчертаните думи, дадени по-горе, и съответната жлеза. В следващия ред се спрете на ключовата дума „Името ти” и чуйте как тя отеква в епифизата. Повторете „Царството” и „Волята”, когато стигнете до щитовидната жлеза. Ако в съзнанието се появи някакъв цвят, направете го бял и нека той бавно избледнее и изчезне. Концентрирайте се върху ключовата дума и се вслушвайте за ехо в съответния център.

Когато завършите, спрете за една – две минути и след това кажете 23 псалом. Смята се, че той също има извънредно силно енергийно въздействие върху нашите мисловни нагласи към благоденствие и успех.

Ето и текста:

„Господ е пастир мой: няма да остана в нужда.
На зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда.
Освежава душата ми, води ме през прави пътеки заради Името Си.
Да! И в долината на смъртната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти Си с мене, Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, помазал Си с елей главата ми, чашата ми прелива.
Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и аз ще живея завинаги в дома Господен.”

Дадените упражнения могат да бъдат една добра ежедневна духовна практика. Важно е всеки да открие за себе си онази практика, която най-добре отговаря на неговите вътрешни търсения.

Марияна Атанасова

 


Източник: lechiteli

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Молитва към Господ, която да ти помага в трудни моменти
Next: Трагедия! Едва на 33г. почина най-тежката българка. А преди дни дарител реши да й подаде ръка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.