Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как ще продължи живота на Крисия Тодорова – историята на едно осиротяло дете
  • Новини

Как ще продължи живота на Крисия Тодорова – историята на едно осиротяло дете

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
krsisitodoror.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Детето-чудо Крисия ще продължава да пее, въпреки че изключително тежко приема загубата на без време тръгналия си от този свят баща – Марин Тодоров. Таткото на изпълнителката на „Детска планета” почина внезапно след масивен инфаркт преди седмица, припомня Новини 0.

Той беше едва на 53 години. Преди това родителят не се оплаквал от сърдечни проблеми.

Проблемите на Марин започнали преди малко повече от година, през лятото на 2020-а, след като родителят прегази по невнимание пешеходец в шуменското село Струйно. 60-годишният мъж стоял на тротоара, когато бил забърсан фатално от мерцедеса на бащата на Крисия, който вместо да спре и да помогне, побързал да избяга.

Очевидци на трагедията веднага алармирали на 112 и мъжът бил спрян от полицейска патрулка и задържан за 24 часа. Било образувано до съдебно производство, но след това нещата се потулили. Според слуховете, Марин Тодоров успял да се оправи, благодарение на добри връзки по високите етажи на властта.

След инцидента таткото на талантливата малка певица се държал така, сякаш нищо не се било случвало. Той непрекъснато следял за участията на популярната си дъщеря, присъствал на почти всички преговори, водени с нея за участия в събития и рекламни изяви. Държал договорите да бъдат прочитани от адвокати, близки на семейството. Присъствал и на почти всички изяви на рожбата си.

Последните две години не били лесни за фамилията, както и за повечето българи. Участията на Крисия не били много, а мениджърите водели жестоки пазарлъци да подбият цената. Тийнейджърката била канена предимно за изяви по детски партита. Малчуганите умирали от кеф да пеят заедно с нея, а след това да си правят селфита, които да качват в социалните мрежи.

Участието на изпълнителката в рейтинговото тв шоу „Като две капки вода” донесло добър хонорар за девойката и тя смятала да помага на майка си и двете си сестри финансово занапред.

За смъртта на бащата Марин се разбра от публикация на най-голямата дъщеря – Тифани, която сложи черен фон на профила си в социалните мрежи и написа „Завинаги в душата и сърцето ми”.

Семейството има три момичета – 21-годишната Тифани е студентка в Нов български университет, средната Крисия е вече на 17 години и учи в София. Тя получи огромна популярност през 2014 г. с песента „Детска планета” заедно с близнаците Хасан и Ибрахим, които й акомпанираха на два рояла на детската „Евровизия”, където страната ни спечели престижното 2-о място. Най-малката дъщеря е кръстена на баща си – Марина, и е едва на 9 годинки.

Талантът на Крисия бе открит от Слави Трифонов, по времето, в което той водеше собствено шоу в ефира на Би Ти Ви. Екипът му написа „Детска планета” специално за нея, а след като тя прозвуча в ефир, спечели стотици хиляди почитатели. Тогава се заговори, че семейството на момиченцето е заможно, че то е израсло едва ли не в саксия и от малко е свикнало да има на разположение детегледачка, домашна помощница и шофьор.

Майката Ангелина, която по професия била балерина, пък научила щерка си на стил от дете. Крисия винаги се обличала модерно, държала сама да избира тоалетите си и песните, които изпълнява.

Оказа се обаче, че слуховете за богатството на Тодорови са силно преувеличени. Заради ковид ограниченията и рестрикциите, бащата свил драстично бизнеса си. Наложило се да затвори хотелския комплекс „Тифани”, който се намира на 12 километра от Разград. Отдавна никой не го бил виждал и да шофира уникалното си „Бентли”, което преди това правело впечатление на гражданите със своите шест седмици в номера.

Марин движел и без охрана, което петилитка по-рано нямало как да му се случи. Фамилията търпяла немалки финансови загуби. Талантливата дъщеря често запълвала дупки във фамилния бюджет и участието й по мероприятия било изключително важно за всички, разказва Уикенд.

Бащата на Крисия бил известен и с политическите си пристрастия. Той финансирал няколко от предизборните кампании на залезлия политик и бивш лидер на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев. Мъжът се познавал и с други политически лица, които често развеждал на бизнес срещи из региона на Варна и Шумен. По думите на доста разградчани таткото на малката звезда бил добър човек и докато имал възможност, помагал на хора, изпаднали в нужда.

Веднъж дори дал покрив на семейство, чиято къща изгоряла в пожар. Приютил ги в хотела си, осигурил им храна и настоял да останат толкова време, колкото им е необходимо да си стъпят на крака.

Източник: Lifeonline

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 11-ти май
Next: Ергенът Виктор удари дъното с видео, което срина имиджа му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.