Кой ли не ме пита дали знам нещо за сребърна двулевова монета, защото може да ми донесе 20 хиляди евро на търг. Ех, разбира се, че ще си ги разделим с информатора.
Обърнах се направо към истински експерт в нумизматиката д-р Тенчо Попов, който да разясни историята около двулевовата монета.
-Постоянно се говори сред колекционерите на монети, пък и не само сред тях, че българска сребърна монета от 2 лева може да те направи богаташ за един ден? Каква е тази монета?
Разбира се, сред монетите на третото българско царство има изключително редки монети като т. н. сантими, които са пробни образци.
Каква е историята ли? Целият тираж на монетата от 2 лева от 1916 г. е бил претопен, защото нейният номинал от два лева е станал многократно по-нисък от цената на среброто, от което е била изработена монетата.
сребърната монета от два лева -двустранно
Поради тази причина тя никога не влиза в обръщение. България по това време е във война, която предизвиква грамадна инфлация и властите се принуждават да отсекат малко по-късно монета от два лева от алуминий. Но и тази монета има злощастна съдба – хората претопяват алуминиевите монети и си изработват лъжици, които така им излизали по-евтини.
– Как са останали екземпляри от тази двулевка от 1916 г, след като е претопен тиража?
– Изглежда, че при претопяването работници са си запазили единици от тези монети. Днес се счита, че има не повече от 4-5 оригинални екземпляри. Тези монети са продавани на търгове в ценовия интервал от 15- 20 000 евро. Така че минимална е възможността да се забогатее, понеже дори и да е имало повече монети, съдбата им не се знае. Или са изчезнали във времето.
-Д-р Попов, откъде тръгва вашата любов към нумизматиката?
-В събирането на антични монети ме е насърчил още в моето детство дядо ми, който е членувал във филателно дружество още от 1920г
Той ми разкри като в криминален филм връзката: – монети и средновековна българска история. Аз най-търпеливо я изучих в детайли защото ми стана много интересно.
-Как е положението сега в България, има ли опити фалшиви монети да бъдат представяни като истински на известни аукциони?
За съжаление и българската нумизматика не успява да се опази от подобни скандали. Най-известният случай е със златната монета на градоначалника и защитник на крепостта Срем на име Сермон, издадена непосредствено след смъртта на цар Самуил през 1014 г.
Всъщност тези монети са две, продадени са отново през известния аукцион на братя Егер във Виена за нумизматичната колекция на „Националната библиотека на Франция“ и са публикувани от безспорния авторитет във византинистиката Гюстав Шлюмберже още през 1877 г.
Те предизвикват дълъг научен дебат, продължил 50 години, но в основата на тази дискусия стои въпросът дали са монети или печати. Никола Мушмов ги публикува през 1924 г. в своя каталог като първите български монети, издадени още по времето на първата българска държава.
Едва през 1961 г. проф. Тодор Герасимов обявява златните монети на Сермон за фалшификат, направен с комерсиална цел.
Неговите аргументи са от нумизматично естество – монетите са с много ниско тегло, което не отговаря на стандарта на златните византийски солиди, и освен това в България и Византия правото на монетосечене е изключително царско право, а при цар Самуил монети не са издавани поради изключително натуралния характер на стопанството.
Малко по-късно проф. Иван Дуйчев добавя нов аргумент – той отхвърля историческата достоверност на съществуването на самия Сермон.
Друг случай представляват двата златни печата на цар Константин Асен Тих, закупени от златар от Истанбул през 20-те години на XX в. за колекцията на Археологическия музей в София. Въпреки че още през 1944 г. проф. Герасимов с нумизматични и палеографски доводи ги определя за фалшификати, те все още присъстват в научните издания по сфрагистика като автентични паметници. Но всъщност са си фалшификати.
В по-ново време бе направен опит за легализация на сребърна монета на деспот Добротица, която всъщност беше посребрен вариант на негова медна монета. Този екземпляр дори беше предложен на търг от най-големия световен аукцион, но наддаването беше спряно по искане на българската държава.
Преди три години на лондонския аукцион на Рома нумизматикс беше предложена медна монета с латински надпис VLADIMIRVS, която беше приписана на сина на Симеон – Владимир, който управлява България през 889-892 г.
После се оказа, че в частна сръбска колекция съществуват и два аналогични сребърни екземпляра.
В сръбската нумизматична литература те са определени към монетосечене на Дуклянския княз Владимир в интервала 1016-1018 г., чрез което се прави опит началото на сръбското монетосечене да се отнесе два века назад във времето. Но независима сръбска държава по това време не съществува. Всички тези монети също са съвременни фалшификати, създадени с комерсиална цел.
-Понеже говорим за скандални случаи, разкажете български примери?
-Това са златния солид на Аспарух и златната огърлица на Омуртаг, публикувана наскоро и оценена на фантастичните 10 милиона евро.
Златният солид на Аспарух беше „изнамерен“ от известния нумизмат Митко Станков.
Фалшификат на солид на Константин Погонат
Представената от него монета е автентична, но представлява имитация на златния солид на Константин Погонат, съвременник на кан Аспарух. От двете букви АV не може да се извлече изводът, че е изписано името Аспарух.
Освен това местонамирането на монетата е неизвестно, така че дори не можем да твърдим, че имитацията е българска. За мое съжаление се намериха историци, очевидно без достатъчни познания в областта на нумизматиката, които с патриотични подбуди използваха хипотезата на М. Станков за да обрисуват Аспарух като владетел, равностоен на византийския император.
Ако казусът със златния солид на Аспарух е относително ясен, то анализът на златния медальон на Омуртаг води до една голяма енигма в българската археология и нумизматика.
При това не само защото известният гонител на християните Омуртаг е изобразен с християнските императорски инсигнии – корона с кръст и кълбо с кръст. Всъщност цялата иконография е точно копие на византийските солиди, сечени през първата половина на IX век.
За разлика обаче от византийските златни монети теглото на медальона е почти два пъти по-малко, а използваното злато е с чистота от 19 карата, вместо 23 карата.
И това разбира се е неподражаем прецедент. Друг озадачаващ факт е начинът на изписване на името Омуртаг – на медальона надписът е ОМОRТАГ, а подобно изписване няма аналог сред десетките достигнали до нас епиграфски паметници с името на този владетел. Всъщност няма български епиграфски паметник, при който са използвани латински букви, а в надписа на медальона те са 3.
Прави също така впечатление, че лявата ръка на владетеля е поставена пред гърдите му, но тя не държи торбичка с пръст – акакия, с която се символизира преходността на човешкия живот, а това изображението влиза в дисонанс с правилата на императорската иконография.
Намерения при разкопки на Царевец медальон на Хан Омуртаг
Твърде озадачаващо е и местонамирането на медальона при археологически разкопки на хълма Царевец в пласта, датиран към началото на XIV век. По естествено би било да се намери в археологическия пласт от IX век в Преслав. Всички тези несъобразности са накарали археолога Петър Славчев, който намира медальона, да не обърне особено внимание на находката, той вероятно се е съмнявал в автентичността на този паметник.
По това време – 60-те години на ХХ век, при археологически разкопки в Търново били намирани и други сензационни находки, които после се оказали фалшификати, сътворени от музейния скулптор Димитър Бучински и подхвърляни в разкопките. Все пак Петър Славчев показал медальона на проф. Тодор Герасимов и академик Иван Дуйчев, но те му казали, че вероятно става дума за имитация или фалшификат. Така медальонът попаднал в хранилището на музея заедно с другите незначителни находки и потънал в забвение за следващите 10 години.
Но към 1975 г. медальонът бил „преоткрит” в хранилището на музея в Търново от младия тогава учен Иван Йорданов , който го намерил в найлоново пликче в кутия за обувки заедно с други маловажни археологически артефакти.
Той разчита надписа с гръцки и латински букви като „кан сюбиги Омортаг“ и решава, че това е автентичен паметник от изключително значение за българската история. Основният му аргумент е подобен паметник, публикуван от Карел Шкорпил в началото на XX век с рисунка, на която надписът е неясен.
Днес екземплярът на К. Шкорпил е в неизвестност и съвсем не можем да бъдем сигурни, че двата паметника са идентични. Времето обаче било изключително подходящо за поднасянето на публиката на новата археологическа сензация – предстояло честването на 1300 годишнината на българската държава и това ново материално доказателство за блестящото историческо минало се появило съвсем навреме.
Цялата секция по нумизматика и епиграфика на Археологическия музей в София, състоящата се от изключително авторитетни учени, потвърдила автентичността на медальона и дала зелена светлина за публикуване на археологическата сензация.
Чест прави на Иван Йорданов, че не скрива нищо от фактите и скрупульозно информира нумизматичната колегия за описаните по-горе „несъобразности“ при последвалия научен дебат. Оттогава медальонът краси кориците на множество исторически книги.
-Е, как така, не се ли е разнищил случая?
Тази история би могла да завърши с този положителен край още през 1976 г., ако не беше внезапната поява на още екземпляри – два отделни медальона, от които единият предложен за продажба от най-големия нумизматичен аукцион CNG, както и цяла огърлица от още 25 медальона, оценена за 10 милиона евро.
Всичките екземпляри са популяризирани от Митко Станков във вестникарски публикации и се твърди, че произхождат от стара австрийска колекция.
Моето мнение е, че новопоявилите се екземпляри са фалшификати, казвам го разбира се с уговорката, че е съставено единствено от публикуваните снимки. С това ново развитие енигмата със златния медальон на Омуртаг стана още по-впечатляваща, но аз ще я оставя на интелигентността на нашите читатели.
-Но какво да правят при тези смущаващи факти начинаещите колекционери?
Събирането на антични монети може да е породено от колекционерска страст, но и с цел печалба. Без значителни исторически и нумизматични познания колекция не се прави. Ако колекционерът се чувства несигурен в преценката си е по-добре да се обърне към експерт или по-опитен свой колега. Даже и най-авторитетните аукциони не разполагат с достатъчна експертиза в областта на българското средновековно монетосечене.
-Вие сте между експертите в международните търгове….
-Аз съм спомогнал да бъдат свалени от продажба поне 10 фалшиви монети, български, сръбски и византийски, които бяха окачествени като автентични в аукционите. Освен това съм констатирал наличието на фалшификати в познатите ми средновековни колекции. Ето защо
сега пиша статия, в която ще публикувам снимки на всички известни ми фалшификати на средновековни български монети.
Тя ще излезе във втория том на моите Студии, който се надявам да завърша до края на годината.
/ Д-р Тенчо Попов е между най-добрите световни ескперти в нумизматиката . Той е незаменим специалист и познавач в областта на средновековното българско, сръбско и късновизантийско монетосечене. Негови са хипотезите за монетите на Михаил II Асен, приписвани доскоро на Мицо, на Михаил Асен, сина на Йоан III Асен, сечени през 1304 г. в Солун, на Константин II Асен, сина на Йоан Срацимир – сребърна монета, несполучливо приписана на Константин Драгаш.
Научните му търсения са издадени в монографията „Студии върху българското средновековно монетосечене с изводи за историята“, публикувана през 2020 г. и отдавна изчерпана от книжарската мрежа. Току що излезе от печат неговата нова монография с впечатляващото заглавие „Солун и Епир под върховната власт на цар Йоан II Асен след 1230 г.“, която проследява чрез показаните образи върху монетите непознати досега исторически факти./
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: