Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво ни чака, ако сънуваме любими починали хора: Психолози разгадаха мистерията
  • Новини

Какво ни чака, ако сънуваме любими починали хора: Психолози разгадаха мистерията

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
asiykasoyasiykas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сънищата са необятни и често ни изненадват със странните ситуации, в които попадаме в тях.

Едни от най-вълнуващите сънища са тези, в които се срещаме с наши любими хора, които, за съжаление, вече не са между живите.

Френски психолози разнищиха въпроса какво точно означава фактът, че насън при нас идват любими покойници.

Учените са на мнение, че това издава две важни неща – сънуващият изпитва някакво чувство на вина за кончината на покойника, а също така изпитва към него огромна любов.

Като цяло сънуването на умрели хора издава състояние на нестабилност на нервната система. Обратно – колкото по-рядко ни се присънва даден човек, когото сме загубили, толкова по-чиста е съвестта ни по отношение на него.

Ако сънят се превърне в кошмар, в който починалият преследва непрекъснато сънуващия, това е сигурен знак за изпитване на тежка вина за загубата на покойника.

Най-поразителни са онези сънища с починали близки, в които те съобщават някаква конкретна информация.

После си даваме сметка, че няма откъде другаде да сме я научили, освен при въображаемата среща по време на сън. Т

ова кара хората все по-убедено да смятат, че отвъдният свят съществува и е населен с душите на умрелите.

Когато сънувате близки хора, които са мъртви от много години, това означава, че те се опитват да ви предупредят за опасност, която наближава, а вие дори не се досещате за това1 пише sanovnik.bg.

Сънищата, в които ви се явяват мъртви хора, които сте познавали преди време, са знак, че в най-скоро време ви предстои драстична промяна на живота ви.

Мъртъвците в съня ви идват, за да ви дадат най-добрия съвет, който ще получите, и е добре да се опитате да запомните какво точно ви казват. След време техните думи ще са ви много полезни, когато се стигне до момент, в който трябва да вземете решение.

Затова веднага след като се събудите от такъв сън, си запишете какво точно са ви казали мъртвите ви познати или роднини, за да можете да не забравяте за техния съвет.

Ако в съня ви виждате мъртви хора, това е знак, че самите вие ще живеете много дълго и ще се радвате на добро здраве в близко време.

Ако тези мъртви хора в съня ви са ваши близки, колкото и да сте стреснати от гледката, не се притеснявайте, защото това е знак, че на тях им предстои нещо наистина хубаво.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Илиев и Саня Борисова се събраха, простиха си
Next: Жива подигравка с пенсионерите! Ето какво се случва с увеличението им – ще пият една студена вода

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.