Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва между Киро и Лена? Видяхме жесток раздор навръх рождения ден
  • Новини

Какво се случва между Киро и Лена? Видяхме жесток раздор навръх рождения ден

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
kiraosrlasnrena.jpeg

Бившият началник на кабинета Лена Бориславова е отбелязала скромно рожденния си ден, далеч от столицата – край Габрово, а на празника й не е присъствал Кирил Петков, с когото бяха изключително близки съвсем доскоро, пише вестник Ретро.

Лена била с неглиже визия и големи черни слънчеви очила, но въпреки това присъствието ѝ из калдъръмите не останало незабелязано. Вместо с шампанско за няколкостотин лева, черен хайвер и отбрани ястия рожденичката почерпила близките, с които била на разходка, с традиционни български гозби, сред които и култовите кебапчета, които се продават на „Етъра“ от години.

През последните два месеца Бориславова е изпаднала в нелегалност и упорито страни от политическия живот у нас, както и от компанията на Кирил Петков, с когото, допреди крахът помежду им да настъпи, бяха като скачени съдове денонощно.

Припомняме, че юристката пропусна отминалите парламентарни избори и отказа да присъства в листите на „Промяната“ като кандидат за народен представител, като посочи лични причини за оттеглянето си от първите редици на партията. Лена подкрепяше съпартийците си единствено раздавайки листовки из София и отклоняваше абсолютно всички покани за телевизионни интервюта. Хора от обкръжението ѝ още тогава споделиха, че тя тежко е изживяла сексскандалите с Петков, в които името ѝ бе забъркано, и решила да пожертва кариерата си.

Не изпускай тези оферти:

Най-доволна от отдалечаването им била съпругата на Кирил – канадката Линда, която неведнъж публично демонстрира своята непоносимост към амбициозната адвокатка. През май тази година жената на бившия премиер подложи съперницата си на невероятно унижение, сваляйки я от правителствения самолет с делегация за Рим и заемайки нейното място до съпруга си.

От любовните саги пострада и личният живот на Лена, която се водеше сгодена за бившия зам.-шеф на парламента Мирослав Иванов. От месеци насам Бориславова не носи годежния си пръстен от него, който размахваше в кулоарите на парламента. За разлика от Бориславова, Иванов дейно участваше в кампанията на ПП и отново успя да се класира за депутатско място.

Още политика:

Росен Плевнелиев е откривателят на Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев и на много други.“

Това коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред цялата парламентарна група на партията, събрана за живо излъчване в профила му във „Фейсбук“. По думите му бившият президент Росен Плевнелиев, когото той предложи като преговарящ от страна на ГЕРБ с останалите партии за съставяне на кабинет, бил „откривателят на (съпредседателя на „Демократична България“) Христо Иванов, (съпредседателя на „Продължаваме промяната“ и бивш премиер) Кирил Петков, Асен Василев и на много други там“.

Според Борисов бившият президент от ГЕРБ пръв ги бил поставил изброените на най-високите постове в държавата – вицепремиери, министри и т.н. Каза го във връзка с това, че понеже Плевнелиев пръв ги е поставил на високи постове, те не би трябвало да му откажат разговори за сформиране на кабинет, което те направиха.

Докато Плевнелиев беше президент, през 2013 г. той състави служебен кабинет, в който Василев беше министър на икономиката, енергетиката и туризма. Иванов беше вицепремиер и министър на правосъдието във второто служебно правителство, назначено от предишния президент през лятото на 2014 г. Петков не е бил назначаван на какъвто и да е държавен пост от предшественика на Румен Радев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици бият тревога: Мощни бури и снегове се задават към Балканите
Next: Аcтpoлoгът Вacилиca Вoлoдинa cъoбщaвa нa 4 зoдии: oчaквa ви гoлямa cумa пapи и шeмeтeн уcпeх през ноември

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.