Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва с Андре Токев? Все още е на свобода
  • Новини

Какво се случва с Андре Токев? Все още е на свобода

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Какво се случва с Андре Токев? Все още е на свобода

Можете да споделите с приятели от тук:

Почти месец след като сключи сделка с районната прокуратура, шеф Андре Токев още е на свобода. Известният готвач, който бе заловен да кара по джанти, отново пиян, още не е помирисал килията.

 

“България Днес” разбра от адвокат Денислав Асенов, че Андре все още е на свобода заради техническото време, което съдът трябва да изчака по закон. “Само хора, които са задържани под стража, се вкарват в затвора веднага след приключване на делото”, това заяви пред вестника адвокат Денислав Асенов.

 

При проверка на “България Днес” от Главна дирекция изпълнения на наказанията потвърдиха, че Андре “не се намира в местата за лишаване от свобода, защото присъдата му не е приведена в изпълнение”.

 

Интересното е, че шеф Токев няма и мярка за неотклонение в момента, докато влезе в кауша, е свободен като птичка. Това е така отново заради закона, който гласи, че от края на делото до влизането в сила на присъдата мерките за неотклонение отпадат. Този факт е в ущърб на кулинарния мастър, тъй като, ако имаше мярка домашен арест, тези вече над 20 дена щяха да му бъдат приспаднати от присъдата. От друга страна, собственикът на няколко ресторанта в центъра на столицата ще има време да даде насоки на подчинените си и да се погрижи за заведенията си, докато търка наровете.

 

Токев беше спрян от полицията на 31 октомври след сигнали на граждани на тел. 112 за пикап по джанти, който криволичи опасно по Околовръстното шосе на София. Още с приближаването до автомобила униформените забелязали, че три от гумите на колата са спукани, а едната дори я няма. Кадри в медиите показаха как Токев шофира близо километър само по джанти, а накрая едната дори се запалва.

 

Самият Токев публично се извини в личния си профил във фейсбук за случката на Околовръстното.

“Иска ми се да не се беше случвало, иска ми се да можех да върна времето назад. Съзнавам, че не е достатъчно само да ви се извиня. Вие заслужавате повече от това. И аз ви обещавам, че ще работя за възстановяването на доверието ви към мен. Вярвам, че няма по-добър учител от живота в стремежа си да се поправим. Макар и понякога по трудния начин. Случилото се е недопустимо и мога само да благодаря на Господ, че запази живота ми и не навредих на други освен на себе си”, разкая се Токев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 7 неща, които мъжете мразят в жените над 40: особено седмото ги вбесява
Next: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.