Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва с Андре Токев? Все още е на свобода
  • Новини

Какво се случва с Андре Токев? Все още е на свобода

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Какво се случва с Андре Токев? Все още е на свобода

Можете да споделите с приятели от тук:

Почти месец след като сключи сделка с районната прокуратура, шеф Андре Токев още е на свобода. Известният готвач, който бе заловен да кара по джанти, отново пиян, още не е помирисал килията.

 

“България Днес” разбра от адвокат Денислав Асенов, че Андре все още е на свобода заради техническото време, което съдът трябва да изчака по закон. “Само хора, които са задържани под стража, се вкарват в затвора веднага след приключване на делото”, това заяви пред вестника адвокат Денислав Асенов.

 

При проверка на “България Днес” от Главна дирекция изпълнения на наказанията потвърдиха, че Андре “не се намира в местата за лишаване от свобода, защото присъдата му не е приведена в изпълнение”.

 

Интересното е, че шеф Токев няма и мярка за неотклонение в момента, докато влезе в кауша, е свободен като птичка. Това е така отново заради закона, който гласи, че от края на делото до влизането в сила на присъдата мерките за неотклонение отпадат. Този факт е в ущърб на кулинарния мастър, тъй като, ако имаше мярка домашен арест, тези вече над 20 дена щяха да му бъдат приспаднати от присъдата. От друга страна, собственикът на няколко ресторанта в центъра на столицата ще има време да даде насоки на подчинените си и да се погрижи за заведенията си, докато търка наровете.

 

Токев беше спрян от полицията на 31 октомври след сигнали на граждани на тел. 112 за пикап по джанти, който криволичи опасно по Околовръстното шосе на София. Още с приближаването до автомобила униформените забелязали, че три от гумите на колата са спукани, а едната дори я няма. Кадри в медиите показаха как Токев шофира близо километър само по джанти, а накрая едната дори се запалва.

 

Самият Токев публично се извини в личния си профил във фейсбук за случката на Околовръстното.

“Иска ми се да не се беше случвало, иска ми се да можех да върна времето назад. Съзнавам, че не е достатъчно само да ви се извиня. Вие заслужавате повече от това. И аз ви обещавам, че ще работя за възстановяването на доверието ви към мен. Вярвам, че няма по-добър учител от живота в стремежа си да се поправим. Макар и понякога по трудния начин. Случилото се е недопустимо и мога само да благодаря на Господ, че запази живота ми и не навредих на други освен на себе си”, разкая се Токев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 7 неща, които мъжете мразят в жените над 40: особено седмото ги вбесява
Next: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.