Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва с тялото, ако спрем да ядем хляб всеки ден: 8 неочаквани промени
  • Новини

Какво се случва с тялото, ако спрем да ядем хляб всеки ден: 8 неочаквани промени

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
hhqlhlsahkaskhasho.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Напоследък диетата с въглехидрати е на мода и изоставянето на брашно се счита като важна стъпка за тези, които се придържат към здравословния начин на живот. В блоговете си хиляди хора редовно говорят за това, което се е променило в живота им, откакто са спрели да ядат брашно и хляб.

Техните истории са доста шокиращи. Хлябът наистина ли е полезен за нас и наистина ли си струва да се ограничи употребата му? Проучванията показват, че след като се откажем от хляба, в нашето тяло се появяват невероятни промени: кожата се подобрява, теглото намалява и човек се изпълва с енергия.

Няма нищо лошо да ядете пълнозърнест хляб, както и ръж, овесено брашно или трици. Тези продукти са изключително полезни за организма. Не е изненадващо, че можете да живеете доста дълго, ако се храните само с черен хляб. Но белият хляб е различна история.

През двадесети век брашното започва да се произвежда в индустриални мащаби и качеството му намалява значително. Ето защо, някои експерти силно препоръчваме да спрете да ядете бял хляб, направен от висококачествено брашно.

Безполезен продукт

Пшеницата е богата на витамини. Но всички хранителни вещества в процеса на преработка на зърното и смилането им в брашно изчезват. Така в бялото брашно от най-висок клас остават само около 30% от активните вещества, които престават да бъдат активни след 2 седмици. Като се има предвид, че срокът на годност е 12 месеца. Така любимият ни хляб, всъщност е направен от безполезен бял прах, наречен висококачествено брашно.

Липса на вкус

Вярно е, че белият хляб няма изразен вкус. Но именно това качество харесват много хора. Не влияе на вкуса на продуктите, които се консумират с него: месо, супа, сирене. Но и не го подобрява.

Щети за здравето

В момента пшеницата се отглежда в огромни мащаби. За да се ускори прибирането на реколтата и да се увеличи обемът ѝ, растенията се пръскат с пестициди. Също така, за да се отърват от гризачи и гъбички, фермерите третират реколтата си с различни химически съединения. А за да направят брашното бяло, производителите използват същите детергенти като в белина: бензоил пероксид, натриев пиросулфат и калций и хлорен диоксид.

Кожен обрив

Ние сме това, което ядем. И ако ядете макаронени изделия, това определено ще засегне кожата ви. Кожен обрив е най-честият резултат от реакцията на тялото към глутен (пшеничен глутен), съдържащ се в хляба. Това вещество почти не се премахва от нашето тяло, а се отлага върху стените на червата, увреждайки влакната му. С течение на времето функцията на усвояване на хранителни вещества от тези влакна е нарушена. Ето защо, преди да се обърнете към медикаменти, за да третирате обрив, проверете вашата диета.

Проблеми с храносмилането

Тук отново вината е на глутена: той нарушава целостта на чревните клетки и поради това възникват различни проблеми на храносмилателната система. Хлябът съдържа много важен елемент за човешкото тяло – фибри. И в продуктите от висококачествено брашно, те на практика липсват. Можете обаче да получите дневна доза фибри, като ядете 5-6 филийки пълнозърнест хляб. Ако искате да получите същия процент влакна от зеленчуци и плодове, трябва да ядете 14 ябълки, или 21 моркови, или 25 домата, или 2,3 кг краставици.

Преждевременно стареене

Хлябът, с който сме свикнали, не съдържа хранителни вещества. Консумирайки такава храна, в която няма необходимите витамини, нашият организъм не може да бъде свеж и млад. Ето защо любителите на брашното често изглеждат по-стари от тези, които са го извадили от диетата си.

Зависимост

Можете лесно да добавите хляб към списъка с лекарства. Брашното предизвиква зашеметяващо освобождаване на захар в кръвта и в резултат на това освобождаването на хормона инсулин. Ако ядете поне едно парче храна, приготвено от тесто, нивото на захарта се вдига бързо и след това рязко пада, след което се чувствате гладни и искате да ядете бързо въглехидрати, за да усетите поток от енергия. Такива остри скокове обаче могат дори да доведат до диабет

Наднормено тегло и затлъстяване

Тази причина може да бъде основната за много хора да откажат да ядат брашно. Повече от 70% от тези, които се отказват да ядат хляб, губят тегло през първите две седмици. Гликемичният индекс на хляба надвишава дори този в шоколадовите блокчета. А нишестето, което е неразделна част от много хлебни продукти, бързо се разгражда в храносмилателния тракт и навлиза в кръвта под формата на глюкоза. Това означава, че скоро ще се почувствате отново гладни./zdrave.to

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако сте засадили домати, обезателно им сложете от това за обилна реколта
Next: Универсална тор за подхранване – 3 пъти на сезон и доматите се отрупват с плод

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.