Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва?! Служебният премиер заплете голяма мистерия около преговорите с Газпром
  • Новини

Какво се случва?! Служебният премиер заплете голяма мистерия около преговорите с Газпром

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
gazparoaromasm.jpg

Равносметката към момента е тази, че всички министри се справят добре със своите задължения. Изборът за този МС се пада на президента. Ако някой от министрите не оправдае гласуваното му доверие, не работи в полза на хората и не си върши работата, ще бъде сменен. Всички се справят чудесно.

Това заяви в ефира на bTV служебният премиер Гълъб Донев.

„Енергийният министър е натоварен с най-много очаквания в момента. Бизнесът и българските домакинства зависят от него. Още от първите дни беше създаден кризисен щаб, който да овладее разрухата и хаосът в енергетиката. Направиха се първите стъпки, за да може това управление да се похвали с овладяване на финансовия колапс в „Булгаргаз“, похвали се той.

По думите му са направени редица срещи и разговори с Лукойл, за да се свалят цените на горивата.

Не изпускай тези оферти:

„През цената на горивото ние генерираме инфлация в цялата верига. Това е работа, която се извършва от този екип на МС“, каза Донев.

Според него правителството иска българите да усетят по джоба си, че се върши всичко нужно за тях.

Той коментира и темата за „Газпром“:

„Ще се опитаме да довършим вече съществуващия договор. Искаме доставките да бъдат разсрочени и през зимата. Важно е да се изпълни това, което е подписано като договор с „Газпром“. Направили сме постъпки за това „Газпром“ да изпълни договора си. Говорим с тях на различни нива, предстои да видим доколко ще са успешни. Работим за това всичко онова, което „Газпром“ има като задължения по договора, то да бъде изпълнено“, каза Донев.

По думите му към момента има преговори на високо ниво.

„Не мога да кажа с кого се говори в момента, но се прави всичко възможно този договор, който имаме до края на годината, да бъде изпълнен и то с удължение на срока за изпълнение, за да си получим всички доставки, които не сме получили през тази година“, каза той и подчерта, че не се водят разговори за сключване на нови договори.

Донев подчерта, че просто иска да се изпълни предварително договореното.

„Целта ни е да гарантираме целия отоплителен сезон. Искаме ниски и поносими цени както за бизнеса, така и за българските граждани“, каза той.

Премиерът отрече това да е геополитически завой за страната ни. „Когато става въпрос за икономически преговори и интереси, не бива да намесваме геополитиката на такива нива“, каза още той.

Според него само бъдещето ще покаже дали ще има арбитражно дело или не.

На въпрос с какво количество газ разполагаме в момента и докога, Донев отвърна:

„Това, с което разполагаме е до октомври. Скоро ще обявим прогнозната цена за количествата и цената за газа през октомври. По това може да се познае до колко добре ще си свършим работата“, добави той.

По думите му всички други алтернативи, освен „Газпром“, са вече изчерпани. Той подчерта, че не сме имали инфраструктура, за да можем да приемем сделката за втечнения газ.

„Водили сме разговори и с Гърция и с Турция, дори и с Италия,. Проиграхме всички възможности, от където можеше да е доставен този газ до България. Много зависи и всичко това на каква цена щеше да бъде. Когато се включат посредници, цената става много различна“, подчерта той.

Според Донев слотовете много отдавна са били изтъргувани, много преди Петков да договаря втечнения газ.

Донев обеща България да има азерски газ от 1-и октомври: „Ние и в момента получаваме вече такъв. Ускорихме процесите по строителството на интерконекторната връзка с Гърция“, добави Донев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погребаха Денислава на рождения й ден
Next: Трагедията е огромна! 27-годишна красавица се самоуби

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.