Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Бойко Борисов трябва да се пенсионира
  • Новини

Кирил Петков: Бойко Борисов трябва да се пенсионира

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
kairaosobasoibk.jpg

Бойко Борисов трябва да се пенсионира от политиката, да си ходи. В момента той спира не само България, но и ГЕРБ. Реално ГЕРБ не може да се реформира, защото има един човек, който се е запънал, защото го е страх. С него няма как да се направи и съдебна реформа, защото при работеща система трябва да влезе в затвора. Крадял е по 3-4 млрд. лева на година.

Това каза в ефира на Нова телевизия лидерът на „Продължаваме Промяната“ и бивш министър-председател Кирил Петков. Според него ГЕРБ начело с Борисов не може да постигне целите, които са си поставили от ПП.

„Дори и в Европа европейските лидери ми казваха: „Борисов трябва да се пенсионира. Една от причините, поради която не ви пускаме в Шенген, е случайно Борисов да не влезе отново в управлението. Ние не му вярваме на този човек“. Това ми го каза един от министър-председателите на масата в Брюксел“, разказа Петков.

Според него всеки един политик трябва да знае кога е правилното време да се оттегли, а по думите му времето на Борисов отдавна е минало.

На въпрос дали президентът Румен Радев му е политически опонент, Петков отговори кротко: „Не, той няма да се явява на изборите“. Бившият премиер препоръча на настоящия държавен глава внимателно да следи риториката си и да я базира на факти: „Каза, че и аз, и Борисов сме били хвърлили едни тръби в полето. Това е безумен аргумент“.

„Седемте танкера бяха с цена 30 долара под европейския пазар“

„Откакто започна войната, „Газпром“ си прави каквото иска с договорите. Ако България не е зависима от „Газпром“ тази зима, това е най-доброто. Ако намерят да напълнят Чирен с евтин газ, нека го направя“ прикани Петков.

Бившият премиер бе категоричен – втечненият газ от Съединените щати е най-добрият вариант за България. По думите му той е преговарял лично с доставчиците, без посредници.

„Ако изпуснем възможността да купим танкерите от Щатите, аз бих излязъл да протестирам“, заяви той.

„Офертата за седемте танкера е в рамките на рамковия договор и тя е задължителна. С други думи, ако България поиска тези танкери, предлагащата фирма не може да откаже. За октомври и ноември бяхме готови с възможност корабът да се паркира в Гърция. Не искахме да ги подпишем, защото не искахме в последните 2-3 дни на правителството да кажат: „Те подписаха еди-какви си газови договори“. Искахме да дадем шанс на следващия кабинет да направи оценка. Седемте танкера бяха с цена 30 долара под европейския пазар в този момент“, заяви бившият министър-председател.

„За 24 часа „Газпром“ спря подаването на природен газ, въпреки че имаме съществуващ договор. 2 седмици по-късно вече имахме 2 кораба, които пътуваха към нас и бяхме договорили пристанище в Турция. С други думи, в средата на най-голямата криза, когато войната се разгаряше, за две седмици успяхме да паркираме корабите. Хубавото е, че седемте танкера идват директно от производител. Най-голямата американска компания в света ги дава, няма посредници. Само трябва да кажат 2 кораба отиват в Гърция през октомври и ноември, нататък се договарят с Турция, ако трябва. Аз доказах, че това може да се направи за две седмици“, поясни Кирил Петков.

По думите му България е имала опция дали да купи американски втечнен газ.

„Когато едната страна е задължена да ти продаде, а другата не е задължена да купи – това се нарича опция. Тази опция обикновено струва пари. Успяхме да договорим това да не струва на България нищо“, уточни още бившият премиер.

На въпрос колко би струвало това на хората, Петков заяви: „Ако цената на корабите е с 30 долара под европейската, което е горе-долу 30 евро, регазификацията и преноса не може да е повече от 10 евро. Това е таванът, който може да струва независимо от кой взимаш слотовете. С други думи договорихме с около 20 евро под пазарната цена опция на България да го вземе. Като се обяви кризисния щаб за многото страшно нещо, което идвало, в него не се покани никой от „Булгаргаз“.

Никой не се обади на тази фирма, която беше готова да отстъпи слота за октомври. Американската фирма също не беше потърсена поне първата седмица. Въпросът е какво прави този кризисен щаб по-точно? Да не се заключи октомврийският и ноемврийският кораб е голям риск. Когато завъртяхме крана и Борисов се упражняваше с глупости, че няма нищо в крана. В него имаше вече налягане в гръцката връзка от 40 бара. Тогава акт 14 беше подписан, сега ни трябват акт 15 и 16. Те спокойно могат да се издават от българските власти до края на август. Ако не заработи през септември газовата връзка с Гърция, наистина ще твърдя, че има забавяне нарочно“.

Как ще се явят на изборите?

Кирил Петков коментира още, че на този етап не знае дали „Продължаваме Промяната“ ще се явят заедно с „Демократична България“ с общи листи на предстоящите парламентарни избори, насрочени за 2 октомври.

„Не мога да бъда част от нова ялова и куца коалиция. Нашата единствена задача е 121 независими депутати. В момента правим измервания дали може да ги имаме заедно с „Демократична България“ или сами. Ще направим най-оптималното“, увери Петков.

„При всички случаи ще управляваме заедно след изборите, сега въпросът е дали да се явим заедно на изборите“, допълни Петков относно предизборната коалиция между ДБ и „Продължаваме промяната“.

Отношенията с Лена Бориславова и жълтата помия

На въпрос за отношения му с бившия началник на кабинета му Лена Бориславова и твърденията в медиите, предизвикани от снимка в последния ден на неговото правителство, Петков отговори: „Когато едни политици не крадат, когато не може да ги хванеш за каквото и да е било, се опитваш да ги залееш с жълта помия.

Истината е, че в България жълтината се опитва да бъде фактор в политиката и аз мисля, че е под достойнството на всеки, който иска да направи нещо за България, да им обръща внимание. Защото беше ужасно само последния ден. Толкова важни неща казахме, толкова важни неща искахме да предадем на следващото правителство, някакъв грешен ъгъл, дали изглежда или не изглежда, че тя ми докосва за ръката, стана новината на деня. А всички видяха, че не е факт, но знаете ли какво се случи“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятното приключение на една туристка в Китен или историята за мадам Живка, мосю Ачо и потната сервитьорка
Next: Каримански попари ПП и ДБ с въпрос и завъртя интрига дали ще се яви на изборите в листа на ИТН

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.