Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков ни зарадва: Минималната заплата да стане 860 лева, а пенсията се вдига с
  • Новини

Кирил Петков ни зарадва: Минималната заплата да стане 860 лева, а пенсията се вдига с

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
kiraslrpasrpask.jpg

кадър Нова нюз

Отивайки до над 900 населени места, ние разбрахме, че най-важното за българските избиратели е, как ще премине тази зима. И това са политиките, по които ние наистина ще бъдем конструктивна опозиция.

Това заяви на пресконференция Кирил Петков.

Става дума за няколко политики:

Не изпускай тези оферти:

Закон за антикорупционната комисия с разследващи функции – това беше зададено в миналия парламент като наш огромен приоритет;

Въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор от български съдия;

Увеличаване на минималната работна заплата на 50% от средната работна заплата от 1 януари или увеличаване на 860 лева;

Увеличаване на пенсиите с 20%, за да могат да изправерват инфлацията;

Нова дефиниция за енергийна бедност и две тарифи за ток, газ, вода и парно на база на консумацията;

Вдигане на данъчния кредит за млади семейства с дена на 50%;

Таван за цената на тока за българския бизнес на 250 лева на мегаватчас;

Таван на цената на газа;

Продължаване на програмата за следучилищни занятия със спорт и изкуства;

Продължаване на политиката заплатата на учителите да е 125% от средната работна заплата;

Гарантиране на минимална работна заплата за младите сестри и лекари от 1500 лв. за медсестра и 2000 лв. за лекар;

Запазване на данъчната политика – няма да се увеличават никакви данъчни ставки;

Ограничаване на бюджетния дефицит до 3% – тук ще следим всеки лев на българските данъкоплатци как се харчи;

Подкрепа на България за влизането в Еврозоната и Шенген;

Увеличаване на прага за регистрация по ДДС до 160 000 лева;

Приемането на 22-та закона, нужни за Плана за възстановяване и устойчивост, успешното усвояване на средства.

Още за пенсиите:

Изплащането на сумите за пенсии чрез пощенските клонове ще се осъществи в стандартния период между 7 и 20 октомври.

Преводите на сумите за октомврийските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени днес.

За това информираха от Националния осигурителен институт (НОИ).

От 1 октомври 2022 г. бяха преизчислени отпуснатите до края на 2021 г. трудови пенсии. Това са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и наследствени пенсии, изчислени от тях.

В тази категория влизат и пенсиите за военна и за гражданска инвалидност, ако размерът им, като по-благоприятен, е определен като за пенсия за трудова злополука и професионална болест (лични и наследствени), както и вдовишките добавки, изчислени от пенсии за трудова дейност.

След преизчисленията на пенсиите за трудова дейност и различните добавки към тях от 1 октомври т.г. увеличение на сумите ще получат 894 249 пенсионери.

Общият брой лица с пенсии за трудова дейност у нас е 1 974 973, което означава, че 45,3% от пенсионерите получават по-голяма сума от пенсии и добавки през октомври в сравнение със септември.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт революционно за пенсии и заплати! Предложението
Next: Извънредно! Погром за Корнелия Нинова в собственото и родно село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.