Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Обявихме война на
  • Новини

Кирил Петков: Обявихме война на

Иван Димитров Пешев юли 8, 2022
bqobqivqivavm.jpg

Решихме да обявим война на всички, които шофират под въздействието на наркотични вещества. Това обяви на специална пресконференция премиерът в оставка Кирил Петков. Той обяви, че от тази вечер започва мащабна полицейска акция. От своя страна вътрешният министър Бойко Рашков уточни, че операцията няма да е ден до пладне.

Днес решихме да обявим война на всички рецидивисти зад волана, особено на тези, които шофират след употреба на наркотици. На всички, които имат агресивно поведение на пътя.

Започва мащабна национална акция срещу шофирането под въздействието на наркотични вещества. Трагедията се дължи именно на това.

Много от тези рецидивисти, които нарочно не спазват правилата, са част от тъмната страна на обществото и имат чувство за безнаказаност. Никой не трябва да е над закона.

Това съобщи на пресконференция премиерът в оставка Кирил Петков, който се срещна с министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, главния секретар на МВР Петър Тодоров и началника на столичната „Пътна полиция“ комисар Тенчо Тенев.

От своя страна министър Рашков добави, че от сутринта тече заседание в МВР във връзка с катастрофата, причинена от Георги Семерджиев.

„Ако има достатъчно данни и за съпричастна дейност на служители на МВР, включително всички случаи, за които имаме съмнение, че са били неглижирани в една или друга степен. И дали в резултат, ако така се установи, някой не е съпричинил косвено този резултат. Имам предвид някои факти, които безспорно ще бъдат предмет на доказване в НСлС, но които вече са ни известни в МВР. Те са свързани с миналото на Семерджиев“, каза още той.

 

По думите на вътрешния министър, Георги Семерджиев е имал възможност, като му е отнета книжката, да се яви на изпит и да я получи отново. Но не го е направил.

„След проверка получихме данни, че Швейцарската конфедерация не е издавала на този български гражданин подобен документ. Той се е представял именно с такова свидетелство за правоуправление пред българските пътни полицаи. Сега то е в МВР, тъй като е било отнето“, каза още Бойко Рашков.

Вътрешният министър коментира, че днес е издал заповед до Инспектората на МВР да предприеме незабавни мерки по отношение на всички десетки случаи, при които Георги Семерджиев е бил спиран за проверка като шофьор и да се провери какво отношение е било взето.

„Ще повторя, в няколко от случаите имаме събрани материали и изпратени до прокуратурата за шофиране без свидетелство за управление. И тези материали са върнати от обвинението с указание да се наложат глоби“, допълни Рашков.

Той призова и всички граждани да подават сигнали до МВР, ако станат свидетели на рисково и агресивно шофиране.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Волен Сидеров нахлу в Първо районно в София: Доведете ми полицайката Симона Радева
Next: Кошмарът пак е тук: Връщат маските и ограниченията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.