Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП
  • Новини

Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
ddbbbkbirirlrl.jpg

Министър-председателят Кирил Петков излезе с пост във Фейсбук, свързан с политическата обстановка в страната.

Вижте анализа на премиера:

След година на политическа нестабилност и 2 неуспешни опита за съставяне на кабинети, сме изправени пред необходимостта да работим в сложна четворна коалиция. Това беше решението на българските избиратели.

По темата за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, от една страна имаме БСП, за които пращането на такава помощ е червена линия, която не могат да си позволят да прекрачат.

От другата страна, имаме ДБ с червената линия, че България е изправена пред исторически момент и трябва директно да изпраща въоръжение в Украйна.

Къде сме ние:

– В момента България оказва помощ на над 90 000 украински жени и деца, които са принудени да напуснат своите домове и близки заради Руския агресор;

– В момента България помага на Украйна с хуманитарна помощ;

– Българското правителство изпрати всички количества каски и жилетки за защита на украинското население, свободно налични в нашите запаси;

– От самото начало България е силен глас за Украйна в Брюксел и пред международния наказателен съд в Хага;

И тук сме изправени пред избора дали искаме в този момент да минем през червените линии на един от двамата коалиционни партньори.

Едновременно с това, в момента има 1 български кораб в руски ръце, и 1 български кораб – в украински. С български граждани на борда. Това са български животи.

– Ако искаме да проведем успешно спасителна операция за нашите съграждани, трябва да имаме единна позиция.

– Ако искаме да продължим да оказваме хуманитарна помощ и да разширяваме своята подкрепа за Украйна, трябва да имаме единна позиция и възможност за взимане на отговорни управленски решения.

– Ако искаме да дадем стабилност на всеки българин в условията на криза, трябва да имаме единна позиция.

Време е да загърбим политическото говорене, време е да спрем да говорим за червени линии и да поставяме ултиматуми, които ползват само една политическа сила.

Най-големият интерес на България в този момент е да има отговорни и координирани действия на управляващата коалиция. В най-голям интерес за Украйна е да има стабилна България.

Осъзнаваме тежестта на историческия момент, но от ПП вярваме, че трябва да взимаме отговорните решения дори когато същите са несъвместими с политическия ПР и полезно говорено. За нас е важно в тази сложна четворна коалиция да бъдем източник на стабилност за България, като едновременно с това се грижим за живота на нашите съграждани, независимо в кое кътче на света се намират.

ПП ще продължи да бъде конструктивният и отговорен политически партньор. В настоящия момент ПП ще води активна политика за диалог между БСП и ДБ, за да се обединим около единна позиция.

Защото съединението прави силата, а не разделението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов изсипа тоталната политическа бомба преди дългия уикенд: България изнася оръжие за Украйна
Next: Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.