Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Климатологът Матев смая с мразовита прогноза, не е истина каква зима сме имали
  • Новини

Климатологът Матев смая с мразовита прогноза, не е истина каква зима сме имали

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
asvcdsvdfshgfghfghf.png

„Предстои промяна във времето, голяма е динамиката в момента – много са високи нощните температури”. Това заяви климатологът Симеон Матев.

Той цитира данни, според които в Хасково 6 поредни дни са отчели рекорд за висока температура.

 

„Тези рекорди са с 2-3 градуса повече от старите. Обикновено рекордите се подобряват с десети от градуса, докато сега има подобрения и с 4-5 градуса на места”, заяви климатологът.

По думите му януари е бил поредният най-топъл месец от 1850 година като данни за целия свят. В България и Европа аномалията е с малки стойности – около 2 градуса.

Все пак Матев прогнозира, че тази зима ще е в топ 3 на най-топлите зими за България.  

 

„Предстои понижение на температурите – с 10-ина градуса, но ще останат над нормите за февруари.

По-студено ще бъде в края на месеца. Това топло време не е нормално за природата“, коментира Матев в сутрешния блок на Нова ТВ.

„От сряда до края на месеца се очакват хубави дни за скиорите“, прогнозира още климатологът.

 

За шести пореден ден в Хасково е измерен температурен рекорд. 

Незапомнената серия започна в понеделник, когато бяха измерени 21.3 градуса. Днес пък максималната температура достигна 19 градуса.

 

Днес пък максималната температура достигна 19 градуса. Досега най-топло на 10 февруари е било през 1958 г., когато са отчетени 18 градуса. Вятърът е със скорост 54 км/ч., съобщават от метеорологичната обсерватория.

От началото на тази седмица днес е първият ден, в който максималната температура не надхвърля 20,0 градуса

Оранжев код за силен вятър е обявен за неделя в Хасковска област от Националния институт по метеорология и хидрология. Ще духа бурен южен вятър с пориви до 115 км/ч.

В следващите 48 часа от югозапад над Балканите ще се пренася пустинен прах от Сахара, а в комбинация със започващите от юг валежи, в неделя и в понеделник ще има кални следи от прах в резултат от мокрото отлагане върху автомобилите и други повърхности на открито, предупреждават от НИМХ.

 

Атмосферното налягане е и ще се задържи значително по-ниско от средното за месеца.

Днес ще бъде предимно облачно.

 

Валежи от дъжд ще има на места в Южна България, значителни след обяд и през нощта срещу понеделник в Рило-Родопската област. Вечерта ще завали и в Северозападна България, но там валежите ще са слаби.

 

Вятърът от юг ще се усили и ще бъде силен и бурен, само в западната половина от Дунавската равнина ще е слаб до умерен. Ще се задържи топло за февруари с максимални температури между 14° и 19°, в София – около 16°.

В планините ще бъде предимно облачно. Главно в Рило-Родопската област ще има валежи от дъжд, над 1800-2000 метра – от сняг. Ще духа силен и бурен юг-югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 8°, на 2000 метра – около 2°.

Предимно облачно ще бъде и по Черноморието, но без валежи.

 

Ще духа силен и до бурен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще бъдат между 13° и 18°. Температурата на морската вода е 7°-8°. Вълнението на морето по южното крайбрежие ще бъде 2-3 бала, а по северното 3-4 бала.

Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 30 мин. и залязва в 17 ч. и 52 мин. Продължителността на деня е 10 ч. и 22 мин. Луната в София изгрява в 8 ч. и 36 мин. и залязва в 19 ч. и 53 мин. Фаза на луната: един ден след новолуние.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Зловещата истина за Великата Българска гора
Next: Колко души може да изхрани планетата Земя? Отговорът може да ви изненада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.