Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Климатологът проф. Рачев: Такова чудо не се е случвало от 50 години в България
  • Новини

Климатологът проф. Рачев: Такова чудо не се е случвало от 50 години в България

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
ascasashasdas.png

Изпращаме интересна метеорологична година, но не и страшна. 2022 година бе благодатна и за здравето на хората, и за туризма, и за селското стопанство.

Това заяви в ефира на bTV климатологът проф. Георги Рачев.

По думите му е въпрос на няколко дни официално този декември месец да е най-топлият за последните 50 години. Градусите са с 4 нагоре, добавя той

Проф. Рачев коментира, че като цяло годината е била топла, само през март температурата е била по-ниска от нормалното. По тази причина имаме една поредна хубава зърнена реколта, коментира специалистът. Той обясни, че ако тази тенденция се запази още десетина години, може да се каже, че се е променил климата в страната, не само времето.

Не изпускай тези оферти:

Той напомни, че и миналата зима беше по-скоро мека и топла, особено февруари. За сметка на това пък имахме студена пролет. Пред март 2022 г. средната температура е с над 2,5° средностатистическата норма. Лятото пък беше с умерени температури и с валежи в нормата, а есента – топла, с 1-2 градуса над нормата за тези месеци.

Валежите са били в норма, като се изключи сухият октомври, и язовирите са пълни.

Температурни аномалии по света

В Австралия бяха отчетени температурни рекорди от порядъка на 50°, живеем във време на крайности, коментира проф. Рачев.

Той припомни и за температурните аномалии във Великобритания тази година. Още през януари в Лондон беше измерена температура от 16°, която е много висока за града в тази период. Между 14 и 20 юли на Острова са подобрени няколко рекорда. През лятото пък в столицата на Великобритания за първи път беше отбелязана температура около и над 40°. Може би лятото на 2022 г. ще се окаже една от най-топлите за страната

Освен във Великобритания рекордно високи температури са измерени и във Франция – в повече от 65 населени места, и в Северна Германия – Хамбург.

„В Европа се подобриха редица местни рекорди и няколко национални рекорда. Беше ужасно сухо, една от най-големите суши през последните 500 години“, обобщи климатологът.

В САЩ също са отчетени положителни и отрицателни температурни рекорди през 2022 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна гонка с полицията в центъра на София: Гъмжи от патрулки и полицаи
Next: Две наши момчета удивиха Германия! С невероятна постъпка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.