Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кметът на Перник с тъжни думи за Сашко: Зле ни е
  • Новини

Кметът на Перник с тъжни думи за Сашко: Зле ни е

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
kemtmastpastnas.jpg

Снимка: МВР

Кметът на Перник изрази нови опасения:

“Няма никакъв резултат засега. Продължава хеликоптерът да облита района на цялата община, термокамери, полицаи, жандармерия, служители от столичната аварийна служба, алпинисти, БЧК, доброволци. Нищо! Вече се молим на Господ, зле ни е!“.

Това сподели снощи кметът на Перник Станислав Владимиров, пише Telegraph.bg, цитиран от dunavmost.com.

Не изпускай тези оферти:

Той допълни, че на терен има десетки следови кучета, включително на СДВР, на Гранична полиция, на спасителите, но нито едно от тях не е хванало следата на изчезналия Сашко. Момченцето изчезна в петък в 15:50 часа.

Екипите помолиха доброволците да тръгнат в самия град Перник, да проверяват празни пространства, задни дворове, мазета, защото момченцето може да се е скрило навсякъде.

„В момента целият град е пълен с хора, които търсят Сашко. Толкова голям периметър се претърсва. Призовавам всички хора да погледнат постройки, които са без надзор и са в близост до домовете им“, допълни кметът.

Сподели, че е разговарял с психолози, които му обяснили, че деца с аутизъм като Сашко имат специфични способности и могат да оцеляват с дни.

„Как се изпари това дете не знам, ако е паднало някъде, кучетата щяха да надушат. До вчера бях умерен оптимист, но днес…“, почти през сълзи каза Владимиров.

“Момчето е със със сиво шушляково яке, под якето има черна фланелка а под нея синя такава. Сашко е с тъмносини дънки и е обуто с черни маратонки „Адидас“.

Мястото, дето се губи, е на около 400 м от Профилакториума, посока пистата. На асфалтовия път посока пистата”, написа във фейсбук групата

„Да намерим Сашко“ един от близките приятели на баща му Марио Антонов. Мъжът допълва, че детето е физически много здраво за възрастта си, никога не е боледувало, свръхенергично е, способно да пробяга “сериозен километраж”.

“Сашко обича да си играе с вода, не се страхува от тъмното, не е особено контактен, има тик с поклащане на главата, има инстинкт за самосъхранение”, допълва Марио.

Психоложката Диляна Лулчева, която преди време е работила с изчезналото момченце, внася допълнително информация.

Според нея то не е в състояние да върви или тича целенасочено по дълъг път в права линия, „най-малкото той няма ясна цел“.

„По-скоро дори и да навърта сериозен километраж, ще е в един по-ограничен периметър. Ще тича в една посока и ще се връща. Според мен следва да се претърсва широк периметър около загубването многократно“, посочва психоложката.

Според нея Сашко би се лутал в района на изчезването си.

Доброволци откриха розова играчка – зайче, но не стана ясно дали е на Сашко. Все още се е чакало потвърждение от родителите и полицията.

Други пък разказаха, че оставят пакетирана храна и кроасани, каквито Алекс обича много, в различни гористи местности. Така, ако мине оттам, ще се подкрепи.

Психолози разказаха, че момчето не е агресивно, но ако е гладно, би се изнервило. Обичало да се разхожда и в „Кауфланд“ и „Била“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха мъртъв български кмет – с огнестрелна рана в главата
Next: Недко от Айтос издъхна седмица след тежката катастрофа, оставя две деца сирачета

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.