Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • КНСБ: Задава се ново увеличение на пенсиите
  • Новини

КНСБ: Задава се ново увеличение на пенсиите

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
kbansbnaskb.jpg

523,04 лв. минимална пенсия от 1 юли 2023 г., максималната пенсия остава 3400 лв. Това предвижда проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за следващата година, предаде БНТ.

Минималната заплата остава 710 лева, не се предвижда промяна на обезщетенията за безработица. Минималното обезщетение остава 18 лв., а максималното 85,71 лв. на ден.

Увеличението на пенсиите от 1 юли следващата година ще е по т.нар. швейцарско правило и се предвижда да е 12%. Така средната пенсия догодина ще достигне малко над 792 лева.

Разходите за пенсии догодина ще скочат с 23% и ще надхвърлят 19 млрд. лева.

Не изпускай тези оферти:

Обезщетението за отглеждане на дете през втората година остава 710 лева. Не се предвижда увеличаване на социалните осигуровки.

Очаква се утре Надзорният съвет на НОИ да разгледа проектобюджета на Държавното обществено осигуряване.

983 души ще получават максималната по размер пенсия 3 400 лева от 1 октомври. Това става ясно от коментар на Националния осигурителен институт (НОИ) за money.bg. Преди преизчислението размерът на максималната пенсия беше 2000 лева.

Това бе второто увеличение през тази година. Първото бе през юли, когато се вдигнаха от 1500 на 2000 лева.

Припомняме, че с преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване беше създадена нова разпоредба, с която бе регламентирано преизчисляването на пенсиите за трудова дейност от 1 октомври 2022 г..

Решението таванът на пенсиите да се изравни с максималния осигурителен доход беше взето от правителството на Кирил Петков. Така от началото на годината отпаднаха 3-те „златни години“ и пенсиите вече се изчисляват само с дохода от 2000 г., затова максималният осигурителен доход се явява естествен ограничител на новоотпуснатите пенсии.

От предоставените от НОИ данни става ясно, че в рамките на около 10 дни броят на хората, които ще получават максималната по размер пенсия се е увеличил. В средата на октомври в. „24 часа“ публикува данни, според които броят на „най-богатите“ пенсионери е бил 962, от които около 1/3 (294 души) са били военни, полицаи и съдебни охранители. А 294 – миньори, водолази, работници в тежката промишленост.

В същото време броят на хората, които ще получават минимална пенсия от 725 лева от 1 октомври, е 433 288 души. Преди преизчислението – през септември броят на пенсионерите с минимална пенсия от 467 лева е бил с над 72 хил. души по-голям или 505 375.

Още от синдикатите:

Работодателите и синдикатите са на противоположни позиции относно намерението на служебното правителство да удължи действието на Бюджет 2022 и догодина вместо да предлага на Народното събрание нов.

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ определи удължаването на действието на бюджета от тази година като „удобно извинение“ да не се вдигат заплати и пенсии.

„По-скоро ключово е това да се разберем помежду си като общество – трябва ли да се увеличат минималните плащания след 18,7% инфлация или да оставим хората с най-ниските доходи да платят цената на кризата – ето това е ключовият въпрос, а не трябва или не служебното правителство да прави политики през бюджета. Ако замразим социалните плащания, хората ще се доближат до линията на бедност – говорим за работещи хора“, заяви Григорова.

Според Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България удължаването на Бюджет 2022 е най-добрият вариант в сегашната ситуация.

„Имайки предвид че Бюджет 2022 беше гласуван февруари и влезе в сила април, а през юни беше актуализиран, единственият възможен вариант за приемане, който няма да срути държавата, е удължаването на Бюджет 2022“, изтъкна той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Интригата се заплита: Колежка от bTV разделила Венелин Петков и Николета Маданска?
Next: 400 лв. еднократна помощ за отопление. Ето за кого

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.