Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кога да чакаме сняг? Анастасия Стойчева разкри каква ще е зимата в България
  • Новини

Кога да чакаме сняг? Анастасия Стойчева разкри каква ще е зимата в България

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
anasnastastast.jpg

„Топлофикация София“ обяви, че от средата на седмицата ще започне с поетапното пускане на парното. По данни на метеоролозите от НИМХ след 9 ноември се очаква трайно застудяване. Температурите ще паднат до средно 10 градуса през нощта, а през деня ще достигат до 12 градуса. Какво време ни чака… Метеорологът от НИМХ Анастасия Стойчева говори пред ФАКТИ.

– Г-жо Стойчева, колко още ще „крадем“ хубаво време през ноември. За момента се радваме на доста приятни температури?
– Температурите у нас все още ще са по-високи от климатичните норми за месец ноември. До края на есента ще останем в циркулация, която по-често ще ни осигурява температури около и над нормите.

Ще има нахлувания на студени въздушни маси, които ще понижават температурите, но временно. Ако говорим за седмица напред, то отново ще има дни, в които ще имаме температури в интервала 15-20 градуса. Към края на седмицата очакваме краткотрайно понижение на температурите, в петък със северозападен, а в събота – североизточен вятър.

Това ще е сравнително за кратко, тъй като в неделя-понеделник отново ще имаме затопляне, особено в планините и планинските райони. Затова пък, в този тип антициклонална циркулация, в ниската част от страната ще се формират инверсии и мъгли, задържащи се до около обяд. От средата на месец ноември вече трябва да очакваме по-динамично време.

Не изпускай тези оферти:

– Топлото време, на което се радваме, колко е типично за ноември. Факт е, че в последните годни високите температури се задържат по-дълго…
– Високите температури не са типични за тази част от годината, но не са и извън климатичните норми.

В умерения климатичен пояс, където се намира и България, нормите са в доста широки граници – както може да имаме доста ниски температури, така може да имаме и много високи такива. За да бъда по-конкретна, ще споделя, че

най-ниската измерена температура през ноември е -28,5 градуса в Николаево през 1993 година; това е абсолютният (минимален) екстремум за страната.

Най-високата измерена температура е 32.4 градуса във Велико Търново, постигната на 5.11.2021 г., т.е миналата година. Сами виждате за каква амплитуда на температурите говорим, въпреки че това са крайности.

– Вече се заговори за пускане на парното, а кога да очакваме истинското застудяване…

– В седемдневния период, който предстои, средноденонощните температури ще са под 12 градуса. НИМХ изпраща информация за измерените температури, средноденнонощните стойности, както и прогностична информация към „Топлофикация-София“, така че те да са информирани за очаквания ход на температурите, а и не само, което най-вероятно в някаква степен подпомага тяхната работа около началото на отоплителния сезон.

Като казваме, че температурите са по-високи от климатичните норми, трябва и да кажем, че през ноември тяхната основна тенденция е към понижение.

Нормата в София, като средноденонощна температура, в началото на месеца е малко над 8 градуса, а в края му е малко над 3 градуса.

Нормално е вече да започне отоплителният сезон, доколкото от 2 дни вече имаме средноденонощни температури под 12 градуса, а и тенденцията е към бавно понижение. Например, в понеделник, 7 ноември, средноденонощната температура беше 10.5 градуса, в неделята преди това, на 6 ноември, беше 11,3 градуса.

От прогностична гледна точка ноември не очакваме да бъде студен, напротив, както вече казахме и в месечната ни прогноза, температурите ще бъдат около и над нормите. До края на месеца не се очакват толкова ниски температури, колкото може да открием в архивите от предишни години.

– Зимата кога идва. По високите части в страната вече имаме информации за сняг…
– Само ще направя една отметка, че още в последното десетдневие на септември (21-22.09) в планините над 2000 метра валя сняг и се образува снежна покривка (на връх Ботев – 6 см), която не се задържа дълго.

Около 20 октомври на Мусала също преваля сняг, в началото на ноември, на 2-3 отново преваля сняг, така че имаме вече трети или четвърти снеговалеж от началото на есенния сезон във високата планина. Снежна покривка, която да се задържи, все още нямаме. Това, което може да се каже по отношение на циркулационните особености, които предполагат да завали сняг в планините и той да се задържи, е, че това е малко вероятно.

Това няма да се случи до края на ноември, дори бихме могли да говорим за липса на такива условия и в началото на декември. Все пак, в края на ноември се очаква застудяване, което може да доведе и до снеговалеж в планините, но трайна и съществена снежна покривка до края на ноември – началото на декември не се очаква.

Сезонният характер на времето у нас се контролира и от по-далечно разположени и действащи фактори от системата Земя-атмосфера, свързани с океански течения в Тихия и Индийския океан. Всички сме чували за Ла Ниня и Ел Ниньо – двете прояви на течение (студено и топло), тръгващо от западното крайбрежие на Южна Америка и простиращо се на запад.

Ние ще останем в Ла Ниня циркулация и в началото на следващата година, което означава, че по отношение на метеорологичното време ще имаме големи контрасти в разпределението на валежите и температурите. Има индикации, подавани от сезонните прогностични материали, зимата да е по-отместена напред във времето, а пролетта да стане по-дълга, но това предстои да бъде уточнявано.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестували са култови участници от Игри на волята, ето защо
Next: Предприемач: Сpoĸът нa гoднocт нa пaнeлнитe блoĸoвe изтича. Всеки, ĸoйтo имa възмoжнocт, ги нaпycĸa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.