Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кога е създаден курортът Слънчев бряг?
  • Новини

Кога е създаден курортът Слънчев бряг?

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdvdfdsfbfdbfdnhgnhg.png

Всеки познава Слънчев бряг – безспорно най-големият морски курорт в нашата страна. Но каква е историята зад неговото създаване? Днес ще разгледаме подробно историята на Слънчев бряг. Историята на Слънчев бряг Създаването на Слънчев бряг е взето с решение на Министерския съвет на НРБ през 1958 година, а планирането му започва още година по-рано. Разработването на курорта започва от север, в регион наричан „малката несебърска пустиня“.

Това е била обширна територия, покрита с пясъци, образуващи дюни, разделени с няколко кладенеца. Те са били критичен източник на вода за местните жители, въпреки че самата местност не е била често посещавана от тях. Основната причина за това са били непостоянните дюни и бедната растителност, които са характеризирали крайбрежието. Дори местните рибари рядко са използвали брега на бъдещия курорт, тъй като Черно море често е заливало плажната ивица.

Как е избрано мястото на Слънчев бряг Счита се, че Южното черноморско крайбрежие предлага идеални условия за летен отдих. За особено привлекателен се приема районът южно от нос Емине, който се отличава със своя дълбок и спокоен залив. Освен това наличието на просторна и широка плажна ивица и близостта до историческия град Несебър също играят роля в избора на мястото.

Тези характеристики са в основата на решението, взето от българските управници за построяване на курорта. Фердинанд и Слънчев бряг Малко известен е фактът, че началото на строителството е още по царско време. Това се случва в района, известен сред местните като Царската гора. Това е тополова гора, засадена от жителите на Несебър, и получила името си в чест на цар Фердинанд, който проявил желание да има втора морска резиденция, след тази в Ексиновград. По инициатива на Фердинанд, кметът на Несебър участвал в залесяването.

Въпреки това, проектът на царя така и не бил реализиран поради отказ от страна на Народното събрание. Историята на построяването на Слънчев бряг Интересен факт е, че началото на строителството на комплекса е сравнително бавно и с минимална механизация. Въпреки това, още през 1958 година в селището отвори врати първото заведение. Изначалната визия за комплекса е предвиждала той да бъде подобен на Златни пясъци. С времето се оформя идеята, че по-големите хотели, с над 10 етажа, са по-ефективни.

Първият хотел, „Калина“, посрещнал първите си гости през 1959 година, буквално броени часове след завършването на строителните работи. Поради тази причина не е и проведена откриващата церемония за първите туристи, които са чужденци.

Интересен аспект от този период в строителството е, че дизайнът на хотелите е бил вдъхновен от желанието да се представи България в най-добра светлина пред чуждестранните туристи. Първоначално, хотелите са проектирани в стил, отразяващ богатството на националната ни архитектура, като са вдъхновени от старите български възрожденски къщи.

В допълнение, в тях се наблюдават елементи, характерни за традиционните жилища на Несебър. Слънчев бряг се отличава като първият български курорт, награден с престижния приз „Син флаг“ през 1995 година. Оттогава нататък, курортът непрекъснато демонстрира високи стандарти и качество, поддържайки своето присъствие в класацията с блестящите си плажове всяка година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жените, носещи тези 5 имена, са истински ангели – чисти, добри и с красива душа:
Next: Гурбетчия от Родопите тръгна да се съди с НОИ заради отказано обезщетение, но…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.