Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кога е създаден курортът Слънчев бряг?
  • Новини

Кога е създаден курортът Слънчев бряг?

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdvdfdsfbfdbfdnhgnhg.png

Всеки познава Слънчев бряг – безспорно най-големият морски курорт в нашата страна. Но каква е историята зад неговото създаване? Днес ще разгледаме подробно историята на Слънчев бряг. Историята на Слънчев бряг Създаването на Слънчев бряг е взето с решение на Министерския съвет на НРБ през 1958 година, а планирането му започва още година по-рано. Разработването на курорта започва от север, в регион наричан „малката несебърска пустиня“.

Това е била обширна територия, покрита с пясъци, образуващи дюни, разделени с няколко кладенеца. Те са били критичен източник на вода за местните жители, въпреки че самата местност не е била често посещавана от тях. Основната причина за това са били непостоянните дюни и бедната растителност, които са характеризирали крайбрежието. Дори местните рибари рядко са използвали брега на бъдещия курорт, тъй като Черно море често е заливало плажната ивица.

Как е избрано мястото на Слънчев бряг Счита се, че Южното черноморско крайбрежие предлага идеални условия за летен отдих. За особено привлекателен се приема районът южно от нос Емине, който се отличава със своя дълбок и спокоен залив. Освен това наличието на просторна и широка плажна ивица и близостта до историческия град Несебър също играят роля в избора на мястото.

Тези характеристики са в основата на решението, взето от българските управници за построяване на курорта. Фердинанд и Слънчев бряг Малко известен е фактът, че началото на строителството е още по царско време. Това се случва в района, известен сред местните като Царската гора. Това е тополова гора, засадена от жителите на Несебър, и получила името си в чест на цар Фердинанд, който проявил желание да има втора морска резиденция, след тази в Ексиновград. По инициатива на Фердинанд, кметът на Несебър участвал в залесяването.

Въпреки това, проектът на царя така и не бил реализиран поради отказ от страна на Народното събрание. Историята на построяването на Слънчев бряг Интересен факт е, че началото на строителството на комплекса е сравнително бавно и с минимална механизация. Въпреки това, още през 1958 година в селището отвори врати първото заведение. Изначалната визия за комплекса е предвиждала той да бъде подобен на Златни пясъци. С времето се оформя идеята, че по-големите хотели, с над 10 етажа, са по-ефективни.

Първият хотел, „Калина“, посрещнал първите си гости през 1959 година, буквално броени часове след завършването на строителните работи. Поради тази причина не е и проведена откриващата церемония за първите туристи, които са чужденци.

Интересен аспект от този период в строителството е, че дизайнът на хотелите е бил вдъхновен от желанието да се представи България в най-добра светлина пред чуждестранните туристи. Първоначално, хотелите са проектирани в стил, отразяващ богатството на националната ни архитектура, като са вдъхновени от старите български възрожденски къщи.

В допълнение, в тях се наблюдават елементи, характерни за традиционните жилища на Несебър. Слънчев бряг се отличава като първият български курорт, награден с престижния приз „Син флаг“ през 1995 година. Оттогава нататък, курортът непрекъснато демонстрира високи стандарти и качество, поддържайки своето присъствие в класацията с блестящите си плажове всяка година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жените, носещи тези 5 имена, са истински ангели – чисти, добри и с красива душа:
Next: Гурбетчия от Родопите тръгна да се съди с НОИ заради отказано обезщетение, но…

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.