Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кога е създаден курортът Слънчев бряг?
  • Новини

Кога е създаден курортът Слънчев бряг?

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdvdfdsfbfdbfdnhgnhg.png

Всеки познава Слънчев бряг – безспорно най-големият морски курорт в нашата страна. Но каква е историята зад неговото създаване? Днес ще разгледаме подробно историята на Слънчев бряг. Историята на Слънчев бряг Създаването на Слънчев бряг е взето с решение на Министерския съвет на НРБ през 1958 година, а планирането му започва още година по-рано. Разработването на курорта започва от север, в регион наричан „малката несебърска пустиня“.

Това е била обширна територия, покрита с пясъци, образуващи дюни, разделени с няколко кладенеца. Те са били критичен източник на вода за местните жители, въпреки че самата местност не е била често посещавана от тях. Основната причина за това са били непостоянните дюни и бедната растителност, които са характеризирали крайбрежието. Дори местните рибари рядко са използвали брега на бъдещия курорт, тъй като Черно море често е заливало плажната ивица.

Как е избрано мястото на Слънчев бряг Счита се, че Южното черноморско крайбрежие предлага идеални условия за летен отдих. За особено привлекателен се приема районът южно от нос Емине, който се отличава със своя дълбок и спокоен залив. Освен това наличието на просторна и широка плажна ивица и близостта до историческия град Несебър също играят роля в избора на мястото.

Тези характеристики са в основата на решението, взето от българските управници за построяване на курорта. Фердинанд и Слънчев бряг Малко известен е фактът, че началото на строителството е още по царско време. Това се случва в района, известен сред местните като Царската гора. Това е тополова гора, засадена от жителите на Несебър, и получила името си в чест на цар Фердинанд, който проявил желание да има втора морска резиденция, след тази в Ексиновград. По инициатива на Фердинанд, кметът на Несебър участвал в залесяването.

Въпреки това, проектът на царя така и не бил реализиран поради отказ от страна на Народното събрание. Историята на построяването на Слънчев бряг Интересен факт е, че началото на строителството на комплекса е сравнително бавно и с минимална механизация. Въпреки това, още през 1958 година в селището отвори врати първото заведение. Изначалната визия за комплекса е предвиждала той да бъде подобен на Златни пясъци. С времето се оформя идеята, че по-големите хотели, с над 10 етажа, са по-ефективни.

Първият хотел, „Калина“, посрещнал първите си гости през 1959 година, буквално броени часове след завършването на строителните работи. Поради тази причина не е и проведена откриващата церемония за първите туристи, които са чужденци.

Интересен аспект от този период в строителството е, че дизайнът на хотелите е бил вдъхновен от желанието да се представи България в най-добра светлина пред чуждестранните туристи. Първоначално, хотелите са проектирани в стил, отразяващ богатството на националната ни архитектура, като са вдъхновени от старите български възрожденски къщи.

В допълнение, в тях се наблюдават елементи, характерни за традиционните жилища на Несебър. Слънчев бряг се отличава като първият български курорт, награден с престижния приз „Син флаг“ през 1995 година. Оттогава нататък, курортът непрекъснато демонстрира високи стандарти и качество, поддържайки своето присъствие в класацията с блестящите си плажове всяка година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жените, носещи тези 5 имена, са истински ангели – чисти, добри и с красива душа:
Next: Гурбетчия от Родопите тръгна да се съди с НОИ заради отказано обезщетение, но…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.