Според доц. Салим, преподавател в Пловдив, в разговорния български език са навлезли около 3500 османо-турски думи. Според нея заемките не могат да променят структурата на даден език, а чуждите думи добавят смисъл и богатство към езика.
Според доц. Салим е съвсем нормално езиците да заимстват думи от други езици.
През 2000 г. излезе Речник на турцизмите в съвременния български език с автор В.Кръстева, в който с включени 555 лексикални единици от турски произход, които се използват в последните десетилетия в българския език. Ето някой от най-популярните от тях.
адаш – съименник артиса – остава в повече, в излишък. Не успяхме да изядем цялата торта, две парчета артисаха. бакшиш – възнаграждение за обслужване в ресторант, хотел др., дадено на ръка Думата е от персийски произход и буквално означава “дар”.
Разпространена е в Турция и всички страни на бившата Османска империя. бардак – буквално “публичен дом”, разговорно се използва със значение на “бъркотия, безпорядък”. баш – главен; първи в йерархия, начело, точно. Ето този е баш шефът. берекет – плодородие, изобилие. Всички си пожелават берекет за новата година. борч – дълг. Имам голям борч към него, затова се притеснявам, като го срещам. балък – риба, в прен. смисъл се използва като глупав, наивен човек. Голям балък е, на всеки се връзва. будала – глупак буламач – безвкусно ястия вересия – покупка или продажба на доверие.
В магазина до нас вече не може да се пазарува на вересия. далавера – измама, непочтена сделка, изгода от такава сделка демек – значи, тъ да се каже, тоест, сиреч. “Вие, демек, не признавате нашата власт и закон, ни султан, ни кадия” (Димитър Талев) дерт – грижа, проблем, неприятност джибри – остатъка от изстискано грозде за варене на ракия ерген – неженен мъж зевзек – човек, който обича да се шегува, да разсмива другите зор – трудност, напрежение.
Голям зор беше, докато довършим книгата. кандисвам – скланям, съгласявам се. Най-накрая кандиса да дойде с нас. кеф – забавно, интересно, приятно прекарано време, воля, желание. Не му разваляй кефа, като му разказваш за проблемите си. Днес нямам кеф за работа. комшия – съсед кяр – печалба, придобивка, облага лаф – приказка. Ела, да си разменим някой лаф. мерак – силно желание за нещо, страст, копнеж. Имам голям мерак да отида в Перу. пич – буквално означава “копеле, извънбрачен син”. Днес се използва разговорно със значение на “младеж, готин човек, симпатяга, широко скроен”. Жоро е много готин пич. Откакто го познавам – щом има нещо, винаги е насреща.
Много е точен като човек. пишман – който е престорен, лъжлив, неистински, несигурен в качеството си на някакъв. В празник тук се носеше суетната глъчка на пишман туристите. рахат – спокойствие, блаженство, мир, безгрижие. Гледам си рахата. резил – срам, посрамване. Никога не е късно да станеш за резил. рушвет – незаконен подкуп под формата на пари или материална облага с цел поощряване на дадена личност за предприемане действия или вземане на решение в интерес и полза на този, който предлага рушвета. сефте – нещо, което се прави за първи път, първа покупка.
Сефте съм на плаж за това лято. хал – положение. Виж на какъв хал сме. хич – никак. Хич не ми е добре днес. чалъм – похват, умение, способ, маниер, средство. Всяка работа си има чалъм. чарк – буквално означава “дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода”, днес разговорно се използва в мн. ч. със значение “съставни елементи на механизъм, части”. Всичките чаркове на играчката бяха пръснати по масата. чешит – странен човек, особняк. Такъв чешит като него рядко се среща. чорба – течно ястие, приготвено чрез варене, супа язък – жалко. Язък за труда ми!
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: