Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой е най-слънчевият и топъл град в България?
  • Новини

Кой е най-слънчевият и топъл град в България?

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2023
sadasdnsdnfsdkgsdfg.png

Сандански е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Първите поселения датират от края на 13 и началото на 12 век пр. Хр., когато е била бронзовата епоха. Преди няколко години бяха открити четири погребения, които показаха, че градът е съвременник на Троянската война и е напълно възможно траките, които са населявали този район да са участвали във войната на страната на троянците.

Община Сандански е 1060кв. км. и е най-голямата община в Благоевградска област, като в нея се намират Мелник, Сандански и 52 села. Градът се намира на 220-240 м. надморска височина и е най-топлият български град. Въздухът е изключително чист, с ниска относителна влажност – около 66%, средна годишна температура +14,7 градуса, като температурните амплитуди са незначителни.

Много хора посещават Сандански с цел лекуване на хронични алергични заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, на стомашно-чревните и чернодробно-жлъчните болести и на отделителната система.

С увеличаване на надморската височина средиземноморското влияние отслабва и климатът става с типичен планински характер, например, ако се изкачите 20км. нагоре към Попина лъка, където има невероятен водопад, който трябва да видите, температурата ще спадне с около 10 градуса и ще усетите типично планинско време. Лятото много от местните жители на Сандански, които имат вили нагоре из Балкана, прекарват времето си там, където е значително по-хладно.

Какви забележителности има гр. Сандански ?

Градски парк Св. Врач – както вече споменахме, това е гордостта на града. Паркът от 1981 година носи старото име на града. Негов основоположник е ген. Георги Тодоров, командир на Втора българска армия, който през 1916-1919г. заедно със своите войници засажда първите фиданки от бял и черен бор и внесените от Италия кедър и софор. Към днешна дата в парка има над 200 средиземноморски растителни вида – чинари, кедри, секвои, върби, гинко билоба, магнолия, нар и др. В парка се намират още няколко басейна, голямо изкуствено езеро с водни колела и десетки лебеди и патици, Летния театър и стадиона.

Археологически музей – музеят е основан през 1936г., намира се над основите на базиликата на епископ Йоан и е един от 5-те археологически музеи в България, който е специализиран в областта на античната археология. Там ще имате възможност да видите уникална колекция от римска надгробна мраморна пластика ( I-III в.) – най-голямата в България.

Манастир Св. Св. Козма и Дамян – намира се на 2км. северно от централната част на града, близо до десния бряг на р. Санданска Бистрица. Построен е през XIV век, впоследствие е разрушен от турците. Възстановен е през 1928г. и се смята, че в манастира са живеели и лекували светите братя безсребреници св. св. Козма и Дамян.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къде се намира най-дългият град в България?
Next: Голяма промяна в Гърция: Плащането в брой отива в историята, важи за суми до…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.